Лисичка е интересно име за гъбка. Непозната е, както много други гъби в България. Нейното латинско наименование е Clitocybe gibba, принадлежи към семейство Tricholomataceae - Есенни гъби. Позната е още под името фуниевидна орешарка, което се дължи на морфологичната ѝ форма.
Гуглата на фуниевидната орешарка в младо състояние е изпъкнала и има ясно изразена гърбица. С напредване на развитието гуглата приема фуниевидна форма с размери между 5 и 10 сантиметра. Ръбът на гуглата отначало е подвит с радиални ребра, а по-късно става вълновиден, гуглата пожълтява с розов оттенък.
С остаряването на гъбата цветът се променя и преминава през жълто-кафяво, червено-кафяво, а при продължително засушаване избледнява. Пластинките на гъбата Лисичка са силно низбягащи, гъсто разположени, широки, оцветени в кремаво.
Пънчето е голо, а в основата му се забелязват власинки. Пънчето към горния край е по-тънко и приема цвета на гуглата с размери 3-10х0.42-1 см. Еластично е с меко гъбеста сърцевина.
Месото на гъбата е бяло, в гуглата - доста здрава, а в пънчето - изразено влакнесто със слаба приятна миризма и вкус.
Споровият прах е бял, а спорите са с бадемовидна форма и размери 5-7.5х3-4 микрона, безцветни.
Гъбата е разпространена предимно в широколистни и иглолистни гори, расте обикновено на групи, много рядко единично. Фуниевидната орешарка се среща из цялата страна, широко разпространена гъба в месеците от юни до ноември.
Интересното при гъбата Лисичка е, че тя се появява в голямо количество в периоди, когато другите гъби не се срещат.
Характерно е, че гъбата е ядлива, но се определя със средно вкусови качества и не е използвана масово, както други ядливи гъби в България. По-често срещана е нейната употреба в Румъния, където гъбата е доста по-ценена.
Подходяща е за консумация в свежо състояние, а също така се суши и е добра за консервиране.
