Свети Василий Велики е бил архиепископ на Кесария Кападокийска. Живял е по времето на император Константин Велики и е управлявал църквата цели 15 години.
Празникът Сурваки в миналото се е празнувал навсякъде. Обредите и обичаите му са запазени и днес, като се свързват с посрещането на Нова година.
На 31 декември срещу Нова година се е правело втора кадена вечеря след Коледа-Бъдни вечер. Но обичаите и обредите са по различни от тези, свързани с посрещането на Бъдни вечер. За посрещането на новогодишния празник се правят блажни ястия, не постни.
На масата задължително се нареждат погача (пита с паричка), баница и ястия от свинско месо. Погачата се меси от стопанката на къщата и в нея се поставя сребърна пара. След като омеси погачата, преди да измие ръцете си от тестото, тя излиза на двора и докосва с ръце плодно дърво – за да ражда много плод; кошер – за да бъдат плодовити пчелите и да дават повече мед.
Баницата, наречена още млин, също се приготвя от стопанката на къщата. Между тестените листове тя поставя дрянови клонки с пъпки, като нарича предварително - За Бога, За къщата, За здраве, За пари, За добитъка, За лозето и т.н. Вари се и свинска глава заедно с краката само със сол, чесън и брашно и се поставя на масата във вид на пача.
Съществува вярване, че пернатите птици носят късмет и щастие и затова в някои райони се приготвят задължително ястия от петли, ястия с кокошка и др. Заедно с тези ястия на масата се слагат кромид лук, мед, орехи, жито, сарми от свинско месо с ориз, пържено или печено свинско месо.
След като се нареди трапезата с ястията, тя се прекадява от най–възрастния мъж в къщата, прекадяват се другите стаи, сгради и добитък, след което разчупва питата на толкова парчета, колкото наричания имат. На когото се падне парата, той ще има най голям късмет през годината. Народният обичай повелява парата след това да се откупи от стопанина и той я прибира в кесията си. В други райони я носят в църквата, а трети я връзват с червен конец за гърнето, с което пият вино, за да е здрава и плодородна годината.
Вечерята започва, като хапват, пийват, говорят весели истории и чакат настъпването на Новата година. Сурвакането се прави, когато пропеят първи петли и е втората част от кадената вечер.
Сурвакарите са само момчета от най-малки, до 15 -16 годишни. Носят напъпили дрянови пръчки, които се окрасяват с пуканки, бела и червена вълна и кравайчета и сухи плодове - сурвакници.
Сурвакарите сурвакат и благославят домакините, а те ги даряват с кравайчета, сушени плодове и пари. Всяко момче на Нова година най-напред сурвака родителите си и след това отива да сурвака близки, роднини и съседи.
Ястията на трапезата трябва да са блажни, като някои предпочитат пача от краката и главата на Коледното прасе. Обредното меню да съдържа баница с късмети от дрянови клонки наречени на здравето, домашните животни, къщата и богатството или пита с пара, петел, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи и ошав.
