Обредният хляб не е обикновен хляб. За него подготовката започва много рано, още по жътва.
Подбират се здрави зърна от чиста пшеница или жито, които се измиват много добре и подсушават. Смилат се на брашно, което пък се прибира в чиста памучна торба и се употребява само в дните, в които се налага да се меси обредният хляб.
За направата на обредния хляб, е нужно:
- Брашното да се пресее три пъти през сито;
- Прекадява се, за да е осветено;
- Водата за замесването се носи от млада булка или девойка. Тази вода се нарича мълчана вода, ненапита вода или цветна вода; Мълчана, защото докато девойката носи водата, тя не говори с никого; Ненапита, защото от тази вода никой не смее да пие. Цветна, защото в нея се слагат свежи или сухи цветя според сезона;
- Тази вода се затопля върху огън, само жар без дим;
- След като се затопли, едва тогава се замесва тестото;
- Обредните хлябове си правят само от квас (кисело тесто);
- Формата им може да бъде кръгла, елипсовидна, продълговата или на геврек;
- Задължително се правят мотиви (шарки) от солено тесто, с които се декорират.
Всеки елемент има своето символично значение. Дървените печати с надписи и кръстовете са религиозни. От същото тесто се изработват фигури за плодородие, за здраве, за благоденствие и др.
Венецът от тесто символизира радост и веселие, дъгата - дъжд, здраве и живот, птичката е радостна вест и щастие и т.н.
След изпичането на обредния хляб той задължително трябва да бъде прекаден, едва тогава отива по своето предназначение в зависимост от обреда, раздава се на близки и комшии, носи се в църквата за осветяване или се поставя на празничната трапеза.
