Кратка история на баклавата

1 от 4 Снимки
Баклава

Кой не обича баклава? В Турция това сладко изкушение има много имена, по едно за всеки вид - славеево гнездо, пръста на везира, устни на хубавица - това са само част от тях. Много трудно е да се установи от коя държава произхожда баклавата, заради това повечето народи в Близкия изток претендират за правата върху нея.

Историята на десерта ни връща още в VIII век преди Христа, когато в Месопотамия правели десерт от точени кори с мед и счукани ядки, който изпичали на фурна. През Античността гръцки търговци я пренесли през Източното средиземноморие, откъдето по-късно навлиза в римската кухня.

По време на своето пътешествие през различни етноси и векове, баклавата обогатява и усъвършенства своя божествен вкус. Арменците са първите, които са й добавили канела и карамфил, а арабите я ароматизират с розова вода и кардамон. По време на своето голямо могъщество, Турция владее огромна територия, която днес съвпада с ареала на баклавата - Мала Азия, Армения Гърция, Египет, Палестина, Балканите, Ирак и Северна Африка.

Не е чудно, че именно по тези места стават популярни сиропираните сладкиши - отначало медът, а после и захарният сироп действат като силни консерванти за десертите, които иначе не биха издържали и ден при горещия климат на по-голямата част от изброените по-горе държави.

Друга причина за огромната известност на баклавата в Ислямския свят е вярването, че медът и ядките са афродизиак.

Както вече стана ясно баклавата има много имена. За тях популярната история разказва, че сладкарите в дворцовата кухня на турския султан всеки ден трябвало да поднасят нов десерт на падишаха, затова измайсторили десетки различни форми и начини за надипляне на баклавата, а подправките и ядките също били различни.

Всеки вариант се представял с различно име. Макар, че някои историци твърдят, че баклавата не е турско изобретение, именно в Османската Империя в периода от XV до XIX-ти век в пищните кухни на султани, везири и паши тя се сдобива с истинското си величие.

Сред най-известните турски баклави се нарежда тази, приготвяна в турският град Антеп. В този район се произвежда и най-ценният сорт шамфъстък, чиито ядки са дребни, но с много богат аромат и висока масленост. Някои майстори на баклава използват пречистено масло гхи за направата на своите баклави.

Още от Древността та чак до началото на XX-ти век, баклавата си остава луксозен десерт. Хората в Турция и до днес казват следното: "Не съм толкова богат, че да ям всеки ден баклава и бюрек".

Днес статусът й напълно променен, защото тя е достъпна за много хора. Както в Турция, така и в арабските страни градските улици са отрупани с малки сладкарници или магазини с по-големи витрини, които изобилстват от баклава в най-различни форми.

5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати