Етиопия се счита за родината на кафееното дърво и на културата, свързана с черната напитка. Смята се, че кафето е открито в рази държава още през девети век. Днес над 12 милиона души в Етиопия участват в отглеждането и брането на кафе, а то остава централна част от етиопската култура.
Кафето играе силно вкоренена роля в етиопския бит, която се проявява в много аспекти, свързани с живота, храната и междуличностните отношения.
Едно обикновено етиопско кафе е Buna dabo naw. Това буквално се превежда като Кафето е нашият хляб. Фразата демонстрира централната роля, която кафето играе по отношение на храненето. Тя илюстрира нивото на важност, което се поставя върху него като източник на препитание.
Ако някой каже: Нямам с кого да споделя кафе, не се приема буквално, но се предполага, че той няма добри приятели, на които да може да се довери.
По същия начин, ако някой каже: Не позволявайте името ви да се споменава по време на кафе, това означават, че трябва да внимавате за вашата репутация и да избягвате да бъдете тема на негативни клюки.
Има различни легенди за произхода на кафето. Най-популярната се отнася до Калди, козар от Кафа. Той отглеждал козите си на висока местност близо до манастир.
Един ден мъжът забелязал, че козите се движат развълнувано и едва ли не да танцуват на задните си крака. След кратко чудене той открил, че източникът на възбудата им е малък храст с ярко червени плодове.
С любопитство опитал и той плодовете. Подобно на козите си Калди усетил енергизиращия ефект на тези плодове. Тогава напълнил джобовете си с тях и се втурнал вкъщи при съпругата си. Тя го посъветвала да отиде в близкия манастир, за да сподели тези изпратени от рая плодове с монасите там.
След пристигането му в манастира обаче кафените зърна на Калди не били посрещнати с отворени обятия, а с презрение. Един монах нарекъл откритието на Калди Дяволска работа и ги хвърлил в огъня.
Въпреки това според легендата, ароматът на печеното кафе е бил достатъчен, за да накара монасите да дадат на тази новост втори шанс. Те извадили кафето от огъня, смачкали го, за да го изгасят и го покрили с вода, за да го запазят.
В този момент всички монаси от манастира усетили аромата на кафе и дошли да го опитат. Те сметнали, че свойствата на кафето са благоприятни за поддържането им в будно състояние по време на духовната им практика. Обещали, че оттогава нататък ще пият тази нова напитка всеки ден, за да подпомогнат своите религиозни действия.
Въпреки че според известната легенда кафето е открито като енергизираща напитка, не е изключено още преди това да се дъвкало именно заради ободряващото му действие. Все пак то става популярно най-вече, когато започва да се приема под формата на течност.
В някои племена плодовете на кафееното дърво се смачкват и след това се оставят да ферментират като вино. Другаде се пекат, смилат се и след това се варят в отвара.
Постепенно обичаят за приготвяне на кафе се задържа и се разпространява навсякъде. Около тринадесети век кафето се разпространява в ислямския свят, където е почитан като мощно лекарство и е варено като билките.
Все още можете да намерите традиции за кипване на кафе в Етиопия, Турция и Средиземноморието, които са безкрайно колоритни и запомнящи се.
