Прилагането на гъби или производни техни екстракти като поддържаща или самостоятелна терапия при различни заболявания се нарича микотерапия.
Лечението с гъби обикновено служи за подпомагане на имунната система. Гъбите, които имат лечебни свойства, могат да са ядливи и неядливи. Неядливите гъби са неотровни дървесни видове, които се отглеждат предимно в Азия. Тези гъби са познати като лекарствени или медицински и се предлагат като извлек на активните вещества от гъбите.
Продуктите на основа на гъби са били използвани в народната медицина от хилядолетия. За пръв път обаче медицината открива техните полезни свойства и започва да извлича активни им съставки с откриването на пеницилина през 1928 г. от Александър Флеминг. Според някои фармакологични изследвания са открити някои противигъбични, противовирусни и антибактериални вещества от гъбите. Ето някои гъби, които намират широко приложение в медицината.
Гъба Шийтаке
Легендата на народната медицина в Югоизточна Азия. Наричали я “Гъба на спящия Буда” или “Гъба - Император. През вековете в Япония се е използвала най-вече при лечение на захарен диабет. Това е може би най-добре изучената гъба. Благодарение на съдържащия се в нея полизахарид лентинан, който въздейства чрез имунната система, гъбата шийтаке е найизползваното противотуморно лекарство. В Япония е одобрено лекарство за лечение на рак на стомаха, а в САЩ я определят като едно от ефективните вещества за защита от радиация. Гъбата шийтаке има изразено антивирусно действие. В нея се съдържат “гъбените фитонциди” - са изпаряеми съединения, които притежават способността да се борят с всякакви вируси, дори и с този на СПИН.
Гъбата Шийтаке е ефективна и при автоимунни заболявания. Според редица изследвания през последните години се установява, че гъбата успешно се бори с високия холестерол. При правилно използване гъбата оказва благоприятно влияние и върху редица други заболявания - намаляване на артериалното налягане /не се препоръчва при понижено налягане/; възстановява състава на кръвта; защитава черния дроб; намалява захарта в кръвта при захарен диабет; оказва противовъзпалително действие при язви в стомашно-чревния тракт и много други.
Гъба Майтаке
Или наричана още гъба-овен, или “танцуващата гъба”. Тази гъба расте в див вид в Япония и някои части на Китай. Най-често се използва в традиционната китайска и японска кухня. Безспорно майтаке е вкусна кулинарна гъба, но също така е много ценена и заради лековитите ѝ свойства. През последните години гъбата е обект на голям научен интерес. Основното свойство на гъбата е способността ѝ да намалява теглото и топи мазнините. Гъбата мейтаке действа благоприятно при стимулиране на имунната система; увеличаване на жизнеността; предпазва от рак; помага при високо кръвно налягане; нормализира баланса на половите хормони при жените; намалява страничните ефекти от химиотерапия - слабост, гадене, намален апетит, окапване на косата; помага при сърдечно-съдови заболявания и други.
Гъбата Херициум еринацеус
Разпространена в Северното полукълбо, из Европа, източна Азия и Северна Америка. Нарича се още лъвска грива, маймунска гъба, бяла брада, брадат таралеж и др. Гъбата херициум под формата на таблетки или капсули се препоръчва като съпътстващо лекарство при сериозни заболявания като рак на стомаха, хранопровода, червата и панкреаса; намаляване на страничните ефекти от химиотерапия, възпаления на язви, проблеми с чревната флора, киселини в стомаха и гастрит; болест на Крон; наднормено тегло; заболявания на нервната система като Алцхаймер; състояния на страх, депресия и безпокойство; влошено храносмилане; хемороиди и други.
Кориолус пъстроцветен
В Германия тази гъба е позната като “пеперудено крило” и се среща под различни форми върху изсъхнала широколистна дървесина. Тази гъба се отглежда само за медицински цели, тъй като няма добри вкусови качества. Кориолус пъстроцветен действа добре при: различни ракови заболявания и намалява страничните ефекти от химиотерапията; бактериални инфекции; диабет; ревматизъм; инфекции на горните дихателни пътища; кандидоза; проблем с функцията на черен дроб; хепатит; възпаление на червата; високо кръвно налягане; хронична умора; гастрит и язва; инфаркт; заболявания на кожата, мигрена, оток; шум в ушите; засилва имунната система.
Гъбата Копринус
В Германия е известна и като Мастиларка, тъй като при разлагане на старите екземпляри се получава субстанция, приличаща на тъмно мастило. Макар и да не представлява абсолютно лекарство, приемът на Копринус благоприятства при някои от следните заболявания: диабет; атеросклероза; проблеми със съединителната тъкан; сърдечен инфаркт; заболявания на кръвоносните съдове, проблеми със сърдечния ритъм; лечение на алкохолизъм и други.
Аурикулария
В Източна Азия тази гъба често се използва за храна. Наричат я още Ухо на Юда. Приемането на Аурикулария се препоръчва за: спиране на туморни новообразувания на съединителната тъкан; забавяне на съсирването при тромбози; хемороиди; мигрена; повишаване на либидото; наднормено тегло; снижаване на риска от сърдечен инфаркт; хронични заболявания и други.
Гъбата Полипорус
Среща основно в Азия. Расте от юни до октомври в гъстите храсти на дъбови и букови гори. За медицински цели се използва наземната ѝ част. Терапията с гъбата Полипорус се оказва много успешна при: дехидратация, намаляване на холестерола; регулиране на кръвното налягане; подобряване структурата на кожата; справяне с инфекции; лечение на хемороиди; засилване на сърцето; борба с възпаление на съединителната тъкан и други.
