Тортите са едни от най-любимите сладкиши на малки и големи по цял свят. В следващите редове ще разгледаме любопитната история на едни от най-известните и обичани торти.
Унгария – торта Естерхази. Тортата с бадеми и шоколад носи името на унгарски дипломат, министър на външните работи през 1848 г. Тя се приготвя от 5 белтъчно-бадемови блата, слепени със сметанов крем с коняк. Покрита е с бяла глазура, върху която има шоколадова мрежа.
Нова Зеландия – торта Павлова. Тортата се приготвя от целувки, разбита сметана и пресни плодове - ягоди, маракуя или малини. Носи името на балерината Ана Павлова, гастролирала в страната през 1926 г.
САЩ – торта Бостън. Тази торта е самото съвършенство и лекота. Смята се, че пълнежът й от крем и въздушният й блат няма да навредят на нито една фигура.
Австрия – торта Сахер. Тази световноизвестна шоколадова торта дължи съществуването си на прочутия сладкар със същото име. Тя е от няколко шоколадови блата, слепени с кайсиево сладко и изцяло покрита с шоколадова глазура. Поднося се със сметана.
Германия – торта Добуш. Това са 6 слоя пандишпан, пропити от шоколадов крем и карамелена глазура, любима торта на австро-унгарската императрица Елизабет. Автор на вкусното творение е Йозеф Добуш, а годината е 1885 – единствената по това време торта, която не се разваля 10 дена.
Торта Наполеон – рецептата й е известна от 1651г., описана от Пиер де ла Варен, а по-късно подобрена от Мари-Антоан Карем. Съществуват няколко теории за произхода й. Според една от тях името й се свързва с италианския град Неапол, където я направили за пръв път. Според руската версия тортата е приготвена по случай 100-годишнината от победата над войските на френския император край Москва. Всъщност това е френски десерт, известен като „милфьой" - „хиляда листа". Приготвя се от 3 слоя бутер тесто и 2 слоя сладкарски крем, поръсени с какао, пудра захар или натрошени ядки.
Торта Шварцвалд - Вишневото чудо Шварцвалд (на англ. Black Forrest, на немски Schwarzwӓlder Kirschtorte) е торта с разбита сметана и вишни. Тя става популярна в Германия през 30-те години на миналия век, а днес се радва на световна известност. Името й със сигурност има връзка с немската планинска верига Шварцвалд. Рецептата се появява през 1915 г., когато сладкарят-експериментатор Йозеф Келер решава да добави вишни към традиционната украса за торти, а в крема да сипе малко вишнева настойка.
Тортата много се харесва на гостите на неговото кафене Cafe Аgner, в покрайнините на Бон, северно от Шварцвалд. Днес пандишпановите блатове на тортата се напояват с киршвасер - немска алкохолна напитка от вишни, от същия плод.
Торта Червено кадифе - Класическата американска торта Червено кадифе е заслужила името си заради нейната, кадифена структура. Тя така провокира чувственото удоволствие от всяка хапка, че някои моралисти сметнали това за греховно и я нарекли дяволска храна.
Популярна тортата става едва през XX в., с което е свързана интересна история. Според нея една от постоянните клиентки на модния хотел Уолдорф Астория написва на ръководството му да й изпратят рецептата на тортата. Скоро тя получава плик с исканата рецепти и с... чек за огромна сума за престоя си в хотела. Озлобената дама си отмъщава, като разпространява тайните на лакомството сред всичките си познати.
А червеният цвят? Отначало се дължал на химическата реакция на съставките: натурален шоколад, натурално какао, кисела течност и сода бикарбонат. Истинският, ярък червен цвят се получава по-късно благодарение на познатите ни сладкарски бои, които в Америка започват да използват по време на Голямата депресия, за да привлекат повече клиенти.
