Съществуват безброй най-разнообразни рецепти за вкусни ястия. Много от тях са лесни и всяка домакиня, разглеждайки поредния брой на кулинарно списание, ги категоризира на мига: твърде сложно, струва си да опитам или пък мой вариант.
Но срещайки думата терин, някои бързат да обърнат страницата, решавайки, че това нещо е сложно и не е за тях. Напразно! Теринът е не само вкусно, ефектно и на вид, и на вкус ястие, но и съвсем не трудно. Трябва просто да се знаят някои подробности за приготвянето му.
Какво пояснява названието му? В превод от френски думата Terrinе означава огнеупорна правоъгълна форма с капак. Понятието станало любимо на кулинарите от по-старо време и постепенно така започва да се нарича и самото блюдо, готвено в подобна форма.
Днес терин означава ястие, запечено по особен начин. За приготвянето му се използва огнеупорна керамична форма, ярко и едноцветно боядисана. Теринът е нещо средно между пастет, руло и запеканка. Поднася се нарязан на резени и може да е както горещ, така и студен. Във Франция приготвянето му се смятало за истинско изкуство, а гурманите го наричали кралско удоволствие, тъй като някои рецепти включвали...до 200 съставки.
В наши дни най-често се приготвя от различни видове меса, морски дарове, риба или зеленчуци. Това са традиционните компоненти, но за гурманите съществуват варианти и със субпродукти, извара или сирена. В много рецепти формата за печене се постила с ивици месо, сланина, бекон или зеленчуци.
Терините, приготвени по студен способ, имат желираната горна повърхност, която не само позволява да се види ястието от всички страни, но и както ивиците, постлани на дъното и загърнати отгоре, запазва свежа, сочна и мека плънката. Често теринът се изпича на водна баня във фурната.
По какво се отличава от пастета?
Продуктите, които се използват при приготвянето на терин, обикновено се смилат на кайма, нарязват се на пластинки или пък се съчетават двата начина. Структурата на блюдото е нееднородна и точно това го отличава от пастета.
Какви са кулинарните тънкости?
Независимо, че терините се смятат за изискан деликатес, не е трудно да се приготвят и от не толкова опитни кулинари. Има два основни начина: класически, традиционен - когато ястието се пече във фурна, и студен - когато се прави без печене, само с помощта на желатин.
Класическият терин се приготвя чрез смилане или нарязване на продуктите с добавяне на желиращи съставки, а плънката се изравнява, нарежда се стегнато във формата, притиска се с ръка или с гърба на лъжица и се изпича под капак. Този вид терини имат еластична и плътна консистенция, апетитна коричка и могат да се поднесат и топли, и студени.
В ролята на желиращи компоненти влизат яйца, сметана, бульони, вино, шампанско, меки сирена. Получената смес може да се покрие преди печенето с ивици бекон, сланина и зеленчуци, но може да се изпече и без тях.
Вторият способ е още по-лесен. Необходимо е готовите продукти да се нарежат или смелят и да се залеят с желатин. Следва разбъркване и изсипване в керамичната форма, остава да се покрие с капак и да се сложи в хладилника за не по-малко от 10 часа.
6 тънкости при приготвянето на терин:
1. Нареждайте каймата и продуктите на слоеве, като всеки от тях намазвате или с масло, или застилате с ивици бекон. Така теринът ще се стане наистина сочен.
2. За да изглежда теринът необичайно и ярко, добавяйте в каймата шамфъстък, сушени сливи, грах или моркови на кубчета.
3. Плънката за терин по консистенция трябва да бъде малко по-влажна от тази за кюфтета.
4. За да се запече равномерно и да не изгори, слагайте терина в съд с вода. Изпечен на такава водна баня, той ще бъде по-сочен. Правилната температура на фурната е 150 градуса.
5. Не се отказвайте да обвиете със сланина или бекон плънката, ако искате да имате сочно и вкусно ястие. Ако обаче резените сланина са осолени, измийте ги под течаща студена вода.
6. Отделете си повече време за приготвянето на терин: каймата или месото трябва да престои в хладилника заедно с подправките, преди да я сложите в съда, а и готовото ястие трябва да е на студено от 10 часа до 1 нощ.
