Най-голямата жизнена сила е в плодовете и зеленчуците, защото само те са истинска жива храна. Сготвената, консервираната и другата „мъртва“ храна са истинската причина за толкова зачестилите проблеми с храносмилането.
През зимния период обикновено храненето е еднообразно, тогава се приемат много консервирани храни, в които витамините са по-малко, отколкото в свежите плодове и зеленчуци, а солта и захарта са прекалено много.
Обикновено храната е бедна на каротин, витамин С и фолиева киселина – три витамина, основни защитници, които помагат срещу инфекциите. Тези витамини може успешно да се приемат през зимния сезон, ако се консумира в достатъчно количество тиква, моркови, шипки (бета каротин), цитрусови плодове, киви, ябълки (витамин С), както и спанак и листни зеленчуци, които се намират през цялата година на пазара.
Добър източник на витамин С е и киселото зеле, но с него трябва да се внимава поради голямото съдържание на готварска сол в него.
Храненето през пролетта е важно, защото е свързано с преодоляване на някои хранителни дефицити, възникнали през зимата. Пълноценният животински белтък е източник на аминокиселини, а доказан антибактериален ефект имат аминокиселините глутамин и аргинин. Нетлъсти меса, яйца, млечни продукти с ниско мастно съдържание трябва да бъдат включвани във всекидневното хранене.
Положително влияят на имунната система омега-3 мастните киселини, които се съдържат в рибните масла. Те имат антиоксидантен ефект. Най-малко два пъти седмично рибата трябва да бъде включвана в храненето през пролетния сезон.
Трябва да се намалят животинските мазнини за сметка на растителните, които са богати източници на витамин Е. Салати от ряпа, моркови, зеле, полети със зехтин или слънчогледово олио, са добър източник на витамини в оптимално усвоима форма, особено що се отнася до мастноразтворимите А, Е и D.
Лятото и есента са сезоните, в които можем да се насладим на всички дарове на земния и морския свят.
