Все по-чест е проблемът с храненето и причинените в следствие на него нарушения в организма, съпътстващи с болки и дискомфорт през целия ден. Усещането е, меко казано, неприятно, а по-лошото е, че то води и до сериозни проблеми като колит, гастрит, язви и др., които налагат години лечение. В опит да предотвратим това хората си налагаме непосилни диети, броим калории и страдаме, че днес не можем да ядем това или онова, а за шоколад и тесто дори не смеем да мислим. Всичко това обаче води до друго нарушение - загуба на енергия и нарушения в емоционалното ни състояние.
За да помогнем на организма си да се чувства добре, е необходимо на първо място да му помогнем да заработи правилно. А това става, като разберем как функционира той и не затормозяваме функциите и процесите, извършващи се в стомашно-чревния тракт.
Процесът на обработка и усвояване на храната при всички топлокръвни животни, в това число и човека, е еднотипен. Първоначално храната, постъпвайки в устната кухина, се раздробява, складира се в стомаха, където настъпва киселинна денатурация. След това тя постъпва в тънкото черво, в което се осъществява хидролиза на ферментите на самия организъм и ферментите в храната, и накрая стига до дебелото черво, което формира процеса по евакуацията ѝ.
Във всеки етап на този процес се осъществява собствено храносмилане за различно време. В зависимост от вида храна тя остава в устната кухина от няколко секунди, до няколко минути, в стомаха - 2-4 часа, в тънкото черво - 4-5 часа, в дебелото - 12-18 часа.
Във всеки етап организмът отделя и различни ферменти, присъщи само за този етап. Тези ферменти се произвеждат от секреторните жлези, намиращи се в стените на храносмилателния тракт. Те имат строго специфично действие в зависимост от вида храна, която постъпва, и подпомагат процеса на обработване на храната. За белтъчната храна се отделят едни ферменти, за въглехидратната други, поради което те се отделят именно при постъпване на храната в организма.
При това отделянето започва още в устната кухина и следва по целия храносмилателен тракт. Обработката и смилането на храната на всеки вид храна също се извършва в отделен отдел и изисква различно време. Плодовете например се смилат в тънкото черво, а месото първоначално се обработва в стомаха е интервал от 2-3 часа, след което в тънкото черво. Поради тази причина много диети и хранителни режими се основават на разделното хранене - всеки вид храна (белтъци, въглехидрати, мазнини, киселини, захари) да се консумират по различно време в интервал от 2 до 4-5 часа.
Второто основно нещо, което трябва да знаем за ферментите, е че при прием на вода и течности по време на хранене те се разреждат или отмиват към по-долните отдели на храносмилателния тракт. В резултат храната или ще остане в стомаха, докато организмът отдели нови ферменти, или ще премине необработена в по-долните отдели, където могат да започнат процеси на гниене и бактериално разлагане с последващо всмукване в кръвта.
За да предотврати това, организмът насочва жизнената си сила за синтезиране на допълнителни ферменти и с течение на времето стомахът започва да не смила добре храната, развива се гастрит, язви и куп други нарушения. Ето защо се препоръчва приемането на течности да се случва поне 10 минути преди хранене, но никога по време на хранене. Ако все пак възникне нужда от жажда, се препоръчва да се изпият не повече от 2-3 глътки.
Освен това ферментите са активни само при нормална температура на човешкото тяло. Ако храната е много топла или прекалено студена, ферментите ще започнат пълноценното си действие едва тогава, когато температурата на храната се нормализира.
Друго важно правило, на което се учим от деца, е да дъвчем храната си колкото е възможно повече. Дъвченето усилва слюноотделянето, а слюнката, от своя страна, спомага за неутрализиране на киселините, образуващи се в процеса на ферментация на въглехидратите. Едновременно с това в процеса на дъвчене през слючените жлези могат да се прочистват до 6 литра кръв.
От изключително значение е да се знае, че за организма е необходимо време за "пренастройване" при преминаване от един режим на хранене на друг. Затова е важно преходът да бъде плавен, организмът да се пречиства, преди да се започне различен начин на хранене. Прекалената употреба на един вид храна води до недостиг на друга, при което организмът започва да търси нейни заместители и дори в началото да се чувстваме добре, в последствие това може да доведе до умора, отпадналост, непоносимост към определени продукти. За да се облекчи работата на стомашно-чревния тракт, е необходимо да се спазва последователност при употребата на хранителни продукти, като се отчита съчетаемостта им един с друг, като хранителния режим бъде балансиран. Ние усвояваме точно толкова храна, за колкото стигат витамините и ферментите ни.
Според изследвания в биоритмите на работа на организма е установено, че енергията се намира сутрин в стомаха, на обяд в тънкото черво, а вечер - в бъбреците. Яденето късно вечер нарушава циркулацията на енергия в организма, тъй като част от тази енергия трябва да бъде прехвърлена обратно в храносмилателните органи. Човек си ляга с несмляна храна, която съдейства за образуване на слуз в организма. Най-добре е да се вечеря преди залез слънце, за да има достатъчно време организмът да обработи храната. Най-голямата част от дневния прием трябва да бъде на обяд, а най-лекият - сутрин.
