По традиция от стари времена призори на Еньовден билкарите тръгват по планинските поляни, за да наберат чудодейни билки, за които се смята, че в този ден от годината са с най-полезни и лековити свойства. Събират се големи пъстроцветни букети със стръкчета, които носят здраве на човека.
От билката еньовче идва и името на празника. Тази билка представлява тревисто растение, чиито стръкове достигат средна височина около 50-60 сантиметра. Среща се през късната пролет и през летния сезон. Берат се свежи, цъфнали стръкове, а не прецъфтели или неразцъфнали такива.
Подходящ период за бране е сухото, топло и слънчево време. Рязането на билковите стръкове е добре да се прави с нож, а събирането и подреждането им да става в кошница или касетка, като не бива стръковете да са силно притиснати.
Важно е цветовете на растението да се поставят така, че да сочат в една посока. Те са бели или жълтеникави, събрани в съцветия. Ароматът на растението напомня този на меда. Това е причината някои хора да наричат тази билка "медената трева". Среща се най-често по горските поляни, планинските ливади и пасищата.
За приложението на еньовчето се говори при много и най-различни болежки - язва, обриви, псориазис, розацея, епилепсия, цистит и т. н.
Растението действа болкоуспокояващо, противовъзпалително, укрепващо, спомага за понижаване на телесната температура и подпомага заздравяването на рани. Освен лечебно, то има и детоксикиращо действие върху организма. Пречиства някои органи от попадналите в човешкия организъм вредни вещества и токсини.
Действието на еньовчето е благотворно и върху половата система - както на жени, така и на мъже. Суетните дами и господа трябва да имат предвид еньовчето при опити за отслабване.
Смята се, че то ограничава задържането на течности в организма и спомага за очистването и по-доброто функциониране на тялото и за неговата жизненост. За лечение се ползват корените, стеблата и цветовете на растението.
