Репички

Репички

Още преди 3000 години репичките са били култивирано насаждение. Около 1000 г. пр. н.е репички са се отглеждали в земите на Централна Азия, откъдето произхождат. В самото начало репичките са били популярен зеленчук в Гърция, Египет, в Римската империя, в земите на днешен Китай та чак до Япония. Червените грудки на репичките остават един от най-консумираните, полезни и предпочитани зеленчуци и до днес, като най-често репичките се консумират в периода на пролетните салати.

По своята същност репичките са едногодишно кореноплодно зеленчуково растение. Те произхождат от семейство Кръстоцветни. Латинското наименование на репичките е Raphanus sativus var. Radiculа. В най-обши линии репичките оформят две групи сортове - европейска и китайска, като в България се култивират европейските сортове, но по пазарите може да се намерят и видове, отглеждани и внесени от Китай.

Популярността на репичките като предпочитан за трапезата зеленчук се дължи най-вече на особения и специфичен вкус, който имат, на голямото им богатство на полезни вещества, които съхраняват и укрепват здравето на човек. Тръгнали от земите на Централна Азия, репичките днес се отглеждат в абсолютно всички географски ширини. Причината за това е, че репичките са издръжлив и не дотам претенциозен зеленчук. Репичките са студоустойчиви и светлолюбиви растение, като вегетационният им период е сравнително къс.

Репички могат да се отглеждат както на открито така и в оранжерийни условия. В България репичките най-често се отглеждат през късната есен и през ранната пролет. Сред популярните сортове репички, които се предпочитат за обработка у нас са: „Сакса 2“, „Софийски превъзходни“, „Любими“, „Бисер“, „Червени с бели опашки“ и др. Репички се отглежда лесно, като не изискват много грижи и постоянно специално внимание. Кореноплодите са готови за прибиране за около 25-30 дни след поникването на растението.

Пресни репички

Консумират се плодовете на репичките. Тези кореноплодни имат дребни плодове, като формата им може да бъде овална, конусовидна или цилиндрична. На цвят репичките са най-често розово-червени, като могат да бъдат оцветени или само в розово, червено, виолетово или от комбинация от тези цветове. Плодът на репичките отвътре е бял и плътен. Репичките са сочни, крехки и свежи зеленчуци, особено ако се консумират пресни. Те са годни за консумация дълго време, след като са откъснати, но може да се образува т.нар. „изкуфяване”. Репичките често могат да бъдат нападнати и проядени от червеи. Белег за това са вишневочервени нишковидни петна, образуващи се по външната им обвивка.

Състав на репичките

Химичният състав на репичките определя те да са изключително богати на ензими, минерални соли и витамини. Този зеленчук има високо съдържание на витамин С - над 30 %. Богат е на гликозиди, етерични масла, натрий, калий, фосфор, никотинова и салицилова киселина. В репичките се съдържат още багрилото наречено антоцианин, придаващо хубавия им червен цвят. Богати са на пектин, целулоза, желязо, витамини А, В1, В2, В3 и РР.

100 г репички съдържат 16 калории, 0.1 г мазнини, 3.4 г въглехидрати, 0.6 г белтъчини и 15 мг витамин С.

Репичките стимулират храносмилането, като съдържащото се в тях етерично масло усилва секрецията на храносмилателните жлези, в резултат на което те не създават чувство на тежест в стомаха и са лека храна за стомаха на човек.

Избор и съхранение на репички

Пастет с репички

Когато купувате репички обръщайте специално внимание на тяхната обвивка. Нормално тя трябва да бъде свежа и без черни петна, които са сигурен признак за наличието на гнилостни процеси в самата вътрешност на зеленчука. Опитните кулинари съветват репичките да се съхраняват в хладилник, потопени в малко количество вода, или директно поставени в найлонови торбички.

Кулинарна употреба на репичките

Предназначението на този зеленчук е различно при отделните нации. В Китай например, един от сортовете репички се използва за добиването на олио, а в Индия се отглеждат заради големите ядливи плодове.

В нашата страна, малките репички са един от най-обичните пролетни зеленчуци. Те се използват най-вече в популярната зелена салата, а без тяхното присъствие тя просто не би била същата. Репичките може да се сложат и върху сандвичи, от тях се приготвя много полезен и целебен сок.

Репичките не са популярен зеленчук за консервиране. Репичките не са податливи на каквато и да било термична обработка, тъй като месото се скашква и загубва вкусовите си качества.

Ползи от репичките

Репичките са изключително полезни при доста здравословни проблеми. В много случаи имат благоприятен ефект при наличие на излишни килограми, високо кръвно и проблеми със сърцето. Ако страдате от някое от тия заболявания е доста добре да увеличите приема на репички до максимум. Ако не самостоятелно, то може да консумирате репичките в съчетание с маруля, пресен лук и чесън, а като добавка сложете и сварени яйца.

Кисело мляко с репички

В някои случаи репичките са много ефикасен лек в борбата с простудни и грипни заболявания, като имат важна роля на противовъзпалително средство. Репичките имат болкоуспокояващ ефект в случаи на невралгия и радикулит. Една лесна рецепта за лек от репички при простудно заболяване е направата на сок от червените репички в комбинация с лук и мед.

Репичките са особено ценни за хората, болни от диабет. Сокът от репички е много богат източник на витамин С, което го прави много полезен в борбата срещу пролетната умора. Репичките стимулират дейността на черния дроб и бъбреците.

Учени от университета е Охайо установиха, че съдържащия се в репичките антоцианин има способността на забави растежа на раковите клетки при рака на дебелото черво.

Вреди от репичките

Като цяло репичките са безвредна храна, но потенциален риск съществува за онези хора, които имат непоносимост към някоя от съставките на иначе вкусните пролетни зеленчуци.

5 2
4 1
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати