Сланина

Сланина

Сланината е традиционен за славянските народи животински продукт, който в българската кулинарна традиция има дълбоки корени. Все повече отричана от манията по здравословно хранене, сланината все пак има и своите положителни черти – освен доказано вкусна, като част от доста български гозби, сланината крие и ползи върху човешкото здраве, които не са маловажни.

Сланината е подкожна животинска мазнина от прасе или свиня. Има различни начини за приготвянето и съхранението й, като най-популярно и лесно е просото й осоляване. Използвана често за мезе за вино, пушената сланина, овкусена с различни подправки и чесън се характеризира с отличен вкус. Съществува още варена и пържена сланина. Често сланината се употребява направо с кожата на животното. В Канада се предлага сланина от корема на прасето, опушена, овкусена с подправки или покрита с царевично брашно.

Сланината е непопулярна навярно само сред южните народи, защото климатичните особености там предполагат бързото й разваляне. Навсякъде по света се консумира сланина под една или друга форма, като най-популярният й вариант е беконът. Беконът дори се счита за част от традиционната английска закуска, придружена с яйца. В страните в Западна Европа беконът се предлага на тънки лентички, понякога опушен и овкусен с подправки.

Сланината е от най-ценни за човешкото тяло мазнини – от тези, които се разтопяват при температурата на тялото ни - около 37 градуса. Сланината е с биологичната активност пет пъти по-висока от тази на маслото, което означава, че се усвоява доста по-добре от него. Сланината също така е изходен продукт за също любими на българина врагове на тънката талия, като пръжки и свинска мас.

Състав на сланината

Опушена сланина

Сланината е богата на хранителни вещества, притежава завидно количество витамини и аминокиселини. Сланината е източник на витамин F, който е важен за имунната система. Наскоро бе установено, че сланината съдържа и арахидонова киселина, която е от групата на ненаситените мазнини, а също така е една от незаменимите мастни киселини. Тази киселина е част от клетъчната мембрана и участва в обмяната на холестерина. Сланината съдържа доста наситени мазнини и не бива да се прекалява с консумацията й. Холестеролът в сланината е по-малко, отколкото в кравето масло.

В състава на сланината откриваме завидно количество витамини А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В12, мастноразтворимите витамин А, както и витамин D, витамин Е, каротин както и доста важни минерали, като натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен). Тази животинска мазнина е богата на сравнително голям брой аминокиселини, голяма част от които са незаменими. Най-голямо е количеството на аланин, аргинин, валин, глицин, пролин и треонин и аспаргинова и глутаминова киселина, които са част от органични киселини. 100 г сланина се съдържа 770 ккал.

Холестеролът в сланината може да бъде полезен, ако се консумира в количество около 30 г на ден. Това е така, защото той се изработва от човешкия организъм активно, ако холестеролът не постъпва с храната.

Ако консумираме малки количества сланина, бихме могли да попречим на организма да изработва толкова много холестерол. Освен това сланината се усвоява по-добре от някои видове масло и най-вече от маргарина, който на практика почти не се разгражда от организма.

В 100 г готвена свинска сланина се съдържат:Калории 626; Калории от мазнини 594; Общо мазнини 66.1 г; Холестерол 79 мг; Белтъчини 7.06 г; Вода 26.26 мл; Без въглехидрати, фибри и захари.

Избор и съхранение на сланина

За да запазите вкуса и качеството на сланината са необходими определени правила за приготвянето и съхранението й. На първо място – винаги избирайте бяла и свежа сланина, защото пожълтялата сланина е знак, че мазнините в нея са започнали да се развалят и да гранясват. Самата технология на съхраняване на сланина ни е завещана от нашите прародители – тя трябва да бъде добре осолена и да се съхранява единствено в дървени съдове.

Друг вариант за съхраняване на сланина е опушването. Първата стъпка е сланината добре да се измие и да се окачи на проветриво място да съхне. Самото опушване трае, докато сланината не добие наситен жълт цвят. Накрая идва ред и на добавянето на подправки, които са по ваш вкус - червен пипер, черен пипер, чубрица, сминдух и счукан чесън, последният от които е задължителен.

Свински бут със сланина

Важно е сланината да се съхранява на хладно и проветриво място. В най-студената част на хладилника мезето може да изтрае до три дни без да е добавено допълнително количество сол. При желание може да замразите сланина във фризер за период не повече от четири месеца. Замразяването на продукта запазва и голяма част от ценните и хранителни вещества.

Кулинарна употреба на сланината

От незапомнени времена осолена и овкусена сланина у нас е традиционно мезе за вино. Специалисти обаче препоръчва да консумирате сланина с пълнозърнест хляб, защото в такава комбинация така двата продукта се усвояват най-добре. Може да комбинирате сланина със сурови зеленчуци, подправени с олио и натурален оцет.

Важно правило е, когато пържите сланина, кулинарната обработка да е кратка. Продължителното пържене е предпоставка за образуване в нея на токсини и канцерогени.

Ако приготвяте прясна сланина, то винаги трябва да я запържите за кратко в капки растителна мазнина или масло. Традиционно пушената сланина е много подходяща за ястие с леща, зрял фасул и други бобови култури.

Когато добавяте пушена сланина в ястия с леща и кисело зеле, не е нужно предварително да я запържвате. Ако използвате солената сланина, добре е да я бланширате за известно време, за да премахнете натрапчивия солен вкус и чак тогава да я използвате за готвене. За целта покрийте солената сланина в тенджера със студена вода и я сложете на тих огън, докато я обезсолите.

Ползи от сланината

Сланината не бива да бъде пренебрегвана като хранителен продукт, който е част от балансираната диета. Разбира се, винаги в малки количества, сланината с нейното изобилие от ненаситени мастни киселини помага да се прочисти черният дроб и да се изхвърлят различни канцерогенни наслагвания от организма. Богатото й съдържание на селен е важно за хората, които страдат от недостиг на този елемент.

Щедрото съдържание на витамин F в тази подкожна свинска мазнина спомага за създаването на нови имунни клетки, което означава, че зимно време вашето тяло може да бъде добре защитено срещу вируси и инфекции. Този витамин е важен и за профилактика при атеросклероза.

Сланина от бут

Арахидоновата киселина в сланината е нужна на сърдечния мускул, а и без нея хормоните не могат да функционират правилно. Ценните мастни киселини в сланината, които са незаменими за човешкия организъм, са около 10%, с което свинският продукт изпреварва маслото. Както вече споменахме, биологичната активност на сланината е до пет пъти по висока от тази на маслото.

От незапомнени времена сланината се използва и в народната медицина, предимно като външно лекарство за мазане, което помага при болки в ставите, мастит, зъбобол, регулира нарушенията на подвижността на ставите след травми, помага при мокри екземи и др. При нарушения с жлъчката, често лекарите препоръчват да не се консумира регулярно малко количество сланина. Освен това, ако сънувате сланина, това се счита за добър знак и предвестник на богатство и здраве.

Вреди от сланината

Все пак наситените мазнини в мазничката сланина са много. Това води до след себе си до предполагаеми вреди върху здравето, ако обичаме да се замесваме често със сланина. В такива случаи могат да се появи нарушение на метаболизма, риск от атеросклероза и като цяло заболявания свързани със сърцето. Прекомерната консумация на мазнини, било то и лесно усвоими води до напълняване.

Ако водите заседнал начин на живот, дори 10 г сланина на ден могат да ви навредят по-скоро, отколкото да ви помогнат. Високите нива на холестерол водят след себе си ред нежелани ефекти, като инфаркт и инсулт. Допълнителен минус е, че доста от сланината се предлага силно осолена.

5 5
4 4
3 2
2 0
1 2
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати