Дюли

Зрели дюли

За дюлята се смята, че произхожда от Иран. Нейното ботаническо име, Cydonia oblonga, произхожда от района на остров Крит.

Отглеждането на дюли е разпространено в Югоизточна Европа още дори преди отглеждането на ябълки. Според изследователите още около 1000 г. пр. Хр. в Палестина са били запознати с дюлята. Прекрасното малко усукано дърво на дюлята ражда плодове, различни по размер, цвят и форма.

Дюлевите дървета са широко разпространени в Гърция, Нова Зеландия, Аржентина и Франция. Те стават популярни и в Северна Америка. В началото на двадесети век се развива и дюлевата консервна промишленост.

Плодът на дюлята наподобява круша или ябълка. За да е вкусен, той трябва да бъде златист до жълт на цвят или с червеникави петънца. Най-често дюлята изглежда голяма и безформена. Кожата й може да бъде покрита с мъх или да бъде гладка. Характерен за всички дюли обаче е изключителният аромат.

Ароматът на всеки сорт притежава различни отенъци на мускус или диви тропически плодове, подобно на парфюм. Стипчива и кисела, дюлята не може да се консумира сурова и се изисква готвене, за да бъде годна за консумация. Сготвена, дюлята придобива красив цвят, подобен на карамел.

Сезонът на дюлите е късната есен, но може да се намери през цялата година.

Дюли

Дюлята играе важна кулинарна роля в световен мащаб. Тя е популярна в мароканската, персийската, румънската и изобщо тукашната балканска кухня. Добавянето на дюли към яхнии с месо или като добавка на печени меса е изключително разпространено.

Наричана "melimelum" от римляните, това гръцко име означава "медена ябълка", защото плодът е бил слаган в мед за направа на конфитюри. Португалците наричат дюлята "marmelo" и се наслаждават на направения от нея мармалад. Гръците й дават името "Cydonia", което става "cotogna" в Италия и "coing" във Франция.

Най-големи почитатели на дюлята обаче си остават турците.

История на дюли

По време на управлението на великия цар Соломон е имало специален закон, според който младоженците е трябвало да ядат дюля в деня на сватбата си, за да имат щастлив брачен живот. Знаменитата златна ябълка, подарена от Парис на богинята Афродита, според някои източници не е ябълка, а именно дюля. Доказано е, че по това време в Троя не са се отглеждали ябълки, което кара историците да смятат, че именно дюлята е "ябълката на раздора" между трите най-красиви богини - Афродита, Хера и Атина.

В една от своите епиграми Мартиал споменава за дюли с мед, които са приготвени от самите нимфи. Те служели за залъгване на разярения малък Зевс.

Състав на дюли

Мъфини с дюли

Дюлите спадат към плодовете с много високо съдържание на пектин, което освен това притежава добри желиращи свойства. Дюлите съдържат високо количество целулоза - 1.55%, както и дъбилни вещества до 0.57%. Именно тези вещества придават стипчивия вкус на дюлите и до голяма степен ограничават консумацията им в прясно състояние. Дюлите са богати на витамин С и ниацин, калций, фосфор, магнезий и натрий. В дюлите има малки количества манган, мед и кобалт.

В 100 г дюли се съдържат 57 калории, 4 мг натрий, 15 г въглехидрати, 2 г растителни влакна, 1% витамин А, 25% витамин С, 1% калций и 4% желязо.

Сортове дюли

Основно се различават 4 вида дюли:

- Асеница - дюлите са със средно едри, имат правилна повърхност и ябълковидна форма. Узрява през месец октомври, а плодовете са със отлични вкусови качества;

- Триумф - това е средно едър сорт дюли, които имат крушовидна форма и добри вкусови качества;

- Хемус - сорт дюли с несиметрична или ябълкова форма. Месото им е жълто, ароматно и леко кисело;

- Тримонциум - това е сорт дюли с дребни плодове и не много приятни вкусови качества, поради което не се препоръчва за директна консумация.

Избор и съхранение на дюли

Избирайте дюли, които са твърди, жълти и големи, без меки участъци. Дюлята може да се съхранява на стайна температура до една седмица. На студено или в хладилник, плодът е възможно да бъде запазен за дълго време.

Дюли в кулинарията

Дюлите имат силно стипчив вкус, поради което почти не се консумират в прясно състояние. Съдържаща голямо количество пектин, дюлята е подходяща за направа на конфитюр, желе. Дюлите също се използват за направа на компоти или се консумират печени. Освен самостоятелно, те се използват за направа на десерти и в комбинация с ябълки и круши. Те са изключително ароматна съставка при приготвяне на пай или пудинг. Тъй като притежават здрава, издържаща на топене текстура, дюлите изискват продължително време за готвене.

Дюлите могат да се пекат цели и да се поднесат с орехи, мед и сушени плодове. Съществуват и редица рецепти за приготвяне на свинско или телешко месо с дюли. Много важно е да не се бели кората, защото именно в нея се крие прекрасния аромат на този плод.

Дюлята влиза в състава на едни от най-елитните бели вина в света - Шардоне и Совиньон блан. Коледната украса също е много по-ароматна и уютна, ако наред в останалите плодове във фруктиерата се добавят няколко дюли.

Печени дюли

Ползи от дюлите

Богата на фибри, дюлята съдържа умерено количество витамин С и калий. Четири унции сурови плодове съдържат около 65 калории. Ежедневната консумация на дюли намалява вероятността от рак. Едно неотдавнашно проучване установява, че консумацията на дюли е ефективна и за понижаване на кръвното налягане. Известно е, че дюлите помагат при махмурлук. Още древните знахари са установили необичайния ефект на жълтия плод. Дюлите помагат при сърцебиене, стомашни проблеми, гадене, повръщане и жълтеница.

Дюлите действат противовъзпалително поради комбинацията на танин и пектин в тях. Освен това се използват за общо укрепване на организма, както и като средство срещу заболявания на червата и стомаха. Дюлята е полезна при сърдечно-съдови заболявания. Плодът е много подходящ за консумация при заболявания на дихателните пътища, черния и белите дробове.

Сокът от дюли има силно бактерицидно действие. Използва се при възпалителни проблеми в устната кухина, а външно - при язви и рани.

Народна медицина с дюли

В народната медицина широко приложение намират не само плодовете, но и листата и семената на дюлята. От семената й се приготвят отвари срещу кашлица. От листата на дюлята се прави настойка, която се използва за понижаване на холестерола и кръвно налягане.

5 3
4 2
3 4
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати