Броколите са растения с дървовидна форма, които разполагат с компактна глава на цветче, прикрепена към различни по размер дръжки и стебла. Поради различните му компоненти, този зеленчук има комплекс от вкусове и текстури, вариращи от меки и цветисти (цветчето) до влакнисти и хрупкави (стъблото и дръжките).

Неговият цвят може да варира от сивозелен и тъмнозелен до моравозелен в зависимост от сорта. Един от най-популярните видове броколи, е известен като Италиански зелен или Калабрезе, кръстен на италианската провинция Калабрия, където е растял първоначално. Броколите са от семейството на карфиола. Други зеленчуци, свързани с броколите са броколини (смесица между броколи и зеле) и брокофлауър (кръстоска между броколи и карфиол).

Броколите произхождат от Италия. В древноримските времена този зеленчук е бил произведен от дивото зеле. Той бързо се разпространява в Близкия изток, където е бил ценен поради своите ядивни цветни глави и в последствие е бил допълнително култивиран в Италия. Броколите са пренесени в Съединените щати през колониалните времена и популяризиран от италианските емигранти.

При избора на броколи трябва да се селектират тези с компактни цветни глави, които не са натъртени. Те трябва да бъдат с еднакъв цвят - или тъмнозелен, или лилаво-зелен, в зависимост от сорта, но не с жълтеникав оттенък. В допълнение, броколите не трябва да имат жълтеникав цъфтеж по тях, тъй като това е знак, че са презрели. Стъблата и дръжките трябва да бъдат твърди, без слизести петна по тях.

Броколите е необходимо да се съхраняват в разтворени найлонови торбички в хладилник, където могат да останат свежи в продължение на седмица. Преди да се поставят в хладилника те не трябва да се мият. Броколите могат да се съхраняват в продължение на една година, ако се бланшират и след това замразят.

При готвенето на броколите се отделя остра миризма на серни съединения, освободени при обработката, която е доста неприятна.

За какво са полезни броколите

Броколите съдържат естествени вещества, наречени гойтрогени, които могат да повлияят на работата на щитовидната жлеза. Хора с проблеми на щитовидната жлеза трябва да избягват консумацията на броколи.

Броколите съдържат гликосинолати - фитохимикали, които се разграждат до съединения, наречени индоли и изотиосианати (като сулфорафан). Броколите също съдържат каротеноиди и лутеин. Те са отличен източник на витамини К, С и А, както и на фолати, фибри, фосфор, калий, магнезий и витамини B6 и Е. 156 гр. броколи съдържат 43, 68 калории и 4, 66 гр. протеини.

Съдържащите се в броколите сулфорафан и индоли помагат за борбата с някои ракови заболявания като рак на белите дробове, на дебелото черво, на гърдата, на яйчниците, както и рак на пикочния мехур. Нови изследвания доказват, че тези вещества в броколите работят и на много по-задълбочено ниво. Тези съединения действително дават сигнал на гените, за да увеличат производството на ензими, участващи в детоксификацията – процес на прочистване, чрез който органите премахват вредните съединения.

Богатите на сулфорафан броколи помагат и при лечение или профилактика на инфекцията, която е основен причинител на язви. Сулфорафанът може да помогне и за възстановяване на повредена от слънцето кожа. Броколите също допринасят за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Съдържащите се в тях мощни антиоксиданти от семейството на каротеноидите, наречени лутеин и зеаксантин, са полезни за зрението и очните лещи.

Броколите също помагат и за изграждане на силни кости. Една чаша сварени броколи съдържа 74 мг калций плюс 123 мг витамин С, който значително подобрява усвояването на калция. Тези зеленчуци са полезни и за изграждане на силна имунна система. Броколите намаляват и риска от вродени дефекти, тъй като една чаша броколи доставя 94 mcg фолиева киселина и витамин В, които са от съществено значение за правилното клетъчно делене при ДНК синтеза.