Ананасът произхожда от Южна Бразилия и Парагвай. Той е бил разпространен от индианците от Южна и Централна Америка до Западните райони още преди пристигането на Колумб. През 1493 г. Христофор Колумб открива плодът на остров Гуадалупе и го пренася в Испания, от където той бива разпостранен по света чрез плавателните кораби, които го носят със себе си за защита срещу скорбут. Испанците разпространяват ананаса и във Филипините, Гуам и Хавай в началото на 16-ти век. Ананасът достига Англия през 1660 г. и започва да се отглежда в оранжерии за плодове около 1720 г.

Ананасът е тропическо или почти тропическо растение, но обикновено може да издържи до 28 ° по Фаренхайт. Продължителното студено време води до спиране на растежа, закъсняла зрялост на плодовете и е причина те да бъдат по-кисели. Ананасите са толерантни към суша и раждат плодове при годишни валежи в диапазона от 25 - 150 инча в зависимост от сорта, местоположението и степента на влажност на въздуха. Те се отглеждат в Южна Флорида и крайбрежните райони на Южна Калифорния.

Ананасът е целогодишно растения, с височина от 70 cm до почти 2 метра и ширина от 50 cm. Ананасовото дърво е с къс, здрав ствол с розетка от лъскави, тесни и остри листа. По време на цъфтежа стволовете се удължават и разширяват в близост до върха, като развиват малки лилави или червени цветя. Цветята се опрашват от пойни птици и се развиват малки, твърди семена.

Ананасът има овална до цилиндрична форма, която представлява много малки плодове, свързани в едно. Те са едновременно сочни и месести със стволовидно влакнесто ядро. Жилавата кора на ананаса може да бъде тъмно зелена, жълта, оранжево-жълта или червеникава, когато плодът е узрял. Цветът на вътрешността варира от почти бял до жълт. Размерът на плодовете е до 12 инча дължина и тежат от 1 до 10 килограма или повече.

Ананасът е необходимо да бъде засаден на места, където температурата остава най-висока. Най-добрата почва за ананаса е ронливата, добре дренирана, песъчлива почва с високо съдържание на органично вещество. Растението е учудващо толерантно към сушата, но достатъчната влага на почвата е необходима за производството на добра продукция. Азотът е от съществено значение за увеличаване размера на плодовете и следва да се добавя на всеки четири месеца.

Трудно е да се каже, кога ананасът е готов за събиране. Някои хора съдят за неговата зрялост и качество от прищракване с пръст от страни на плода. Един добър, зрял плод издава глух, солиден звук. Незрялост и лошо качество се обозначават с кух звук.

Ананасът трябва да се съхранява при 10 градуса или при по-висока температура, но е възможно съхранението му за срок не по-дълъг от 4 - 6 седмици.

За какво е полезен ананаса

Няколко резена ананас за десерт са достатъчни, за да подобрим метаболизма в организма си. В този случай ананасът ще очисти кръвта и ще стимулира имунната система. Според някои учени, се явява и като профилактично средство срещу рак.

Ананасът съдържа много минерални вещества, в това число и манган, който активира обмяната на протеина и въглехидратите. Затова се използва и в много диети.

Консервираните ананаси са сладки на вкус, но при консервирането полезният фермент се разрушава и обикновено съдържат захар.

Ананасът оказва положително влияние на функционирането на панкреаса и пе полезен при тромбоза и отоци. Половин плод или една чаша сок от ананас на ден е достатъчен за да се избавим от тези проблеми.