RSS
Захарно цвекло
петък, 27 август 2010
Захарното цвекло е основен източник на захар за зоните с умерен климат. Като цяло производството на захарно цвекло в цял свят е около 18, 5 милиона акра (средно за 1966-67 г.).
Култивираното цвекло се смята, че произхожда от Средиземноморските райони на Европа. Въпреки, че се използва от много по-рано като зеленчук и фуражна култура, като източник на захар се използва само от последните 170 години. През 1811 г. след откритието, че някои видове цвекло са богати на захар, Наполеон слага началото на интензивно производство на тези видове цвекло и изграждане на инсталации за извличане на захар във Франция. Около средата на 19-ти век се създава значителна индустрия в Германия и Франция, основана на цвекло с високо захарно съдържание и усъвършенствани техники за добив на захар.
Макар и епизодични опити за производство на захар от захарно цвекло в Съединените щати се наблюдават от 1830 г. нататък. Днес производството на захарно цвекло и захар са основни отрасли в много държави.
Захарното цвекло е двугодишно растение, което произвежда розетка от листа и разширен корен през първата година и плодови стебла през последващия сезон. Семената се засаждат през пролетта, а цвеклото се събира през есента. Листата през първата година растат от короната на разширения корен. Най-голямите листа могат да достигнат до 18 инча или повече в дължина. Половината от тази дължина е дръжка, а останалото петура. Петурата е обикновено продълговата и остра, в неправилна форма и грубовата. Едно растение може да има до 75 листа.
Първите оформили се листа умират след около един месец, но останалите се задържат до средата на лятото. Корените обикновено са с конусообразна форма и средно около 4 инча в диаметър и близо два пъти по-дълги. При благоприятни условия за отглеждане, корените на сортовете с високо съдържание на захар могат да съдържат 20% захар от прясно тегло при жътва. Брането на захарното цвекло обикновено е възможно в най-късния период преди земята да замръзне. Корените от захарното цвекло се доставят на захарните мелници.
Как се произвежда захар?
Процесът на извличане на захар е накратко, както следва: корените се измиват старателно, а след това се нарязват на тънки ленти. Захарта се отстранява от тях чрез дифузия с топла вода през серия от отделения. Топлата вода първо достига лентите цвекло, от които по-голямата част от захарта е била вече отстранена и постепенно преминава към тези, съдържащи повече захар. Тази гореща вода се появява като "суров сок" със захарно съдържание от 10 до 15%. Този сок първо се третира с лайм, за да се отстрани частта, не съдържаща захар, а после с CO2 газ и се филтрира. Това става чрез поредица от пет нагрявания на пара и вакуумно изсушаване. Към крайния супер наситен разтвор се добавя захар на кристали за насърчаване кристализацията на захарта. Кристалите се отделят чрез центрофуга. Разделената меласа се преварява и центрофугира, за да се отдели допълнителнителната захар. Накрая меласата се третира с лайм и смесва със "суров сок", за да се извлече още повече захар.
За какво е полезно захарното цвекло?
Още в древността захарното цвекло е ползвано при лечението на различни болести като главоболие, треска и запек. То действа пречиствателно на организма, като повишава нивото на кислора в кръвта, спомага за формирането на кръвни клетки, изчиства токсините и др. То е богато на фосфор, калий, манган. Цвеклото е богато на витамин C, а в листата му има и витамин А.
Фолиевата киселина в захарното цвекло се използва като андитиоксант. Действа благопричтно върху различни заболявания на сърцето и вродени дефекти. Поради съдържанието си на оксалат, не е се препоръчва на хора с бъбречни и жлъчни проблеми.
Цвеклото е и най-сладкият зеленчук - захарното му съдържание е по високо от тези на морковите и сладката царевица. В червеното цвекло захарността е до 10%, докато в захарното - 15 - 20%. Съдържа малко калории.
