Морковът е растение с дебел, месест корен с наситен цвят, който расте под земята и тънки зелени листа, появяващи се над земята. Макар че обикновено се асоциират с оранжев цвят, в действителност, морковите растат в множество различни цветове, включително бяло, жълто, червено или пурпурно.

Морковите принадлежат към семейство сенникоцветни, към което принадлежат още и пащърнак, копър и кимион. Познати са над 100 различни сорта моркови, които се различават по размер и цвят. Корените на морковите имат хрупкава текстура и сладък, с аромат на мента вкус, докато зелените му листа са със свеж вкус и леко горчиви.

Благородното потекло на морковите може да се проследи хиляди години назад, като първоначално култивирането им е започнало в Централна Азия и Близкия изток. Морковите по това време са изглеждали съвсем различно от познатите ни днес видове, а именно били са с наситен лилав цвят, вариращ от лавандула до наситен патладжан. Това оцветяване е в следствие на пигментите на хранителните вещества антоцианини, които са се съдържали в тези моркови.

Жълто оцветени сортове моркови са се появили първо в Афганистан и след допълнителна обработка са се развили сортовете, които познаваме днес. И двата вида моркови са били разпространени в целия средиземноморски регион и са използвани от древните гърци и от римляните за медицински цели.

Морковите не са били популярен зеленчук в Европа до Ренесанса. В последствие те са разпространени и в северноамериканските колонии. Благодарение на своята повишена популярност в началото 1800 г., морковите са станали първите зеленчуци, които са консервирани. Днес, САЩ, Франция, Англия, Полша, Китай и Япония са сред най-големите производители на моркови.

При избора на моркови трябва да се има в предвид, че корените им трябва да бъдат твърди, гладки, сравнително чисти и с ярки цветове. Колкото по-наситен оранжев цвят има морковът, толкова по-голямо е и съдържанието в него на бета каротин. Необходимо е да се избягват моркови, които са прекалено напукани или меки. Ако морковите се предлагат без зелените им върхове, цветът в края на ствола е показателен за възрастта им и трябва да се избягват тези с неясен цвят. Тъй като захарите са концентрирани в ядрото на морковите, като цяло тези с голям диаметър, ще имат по-голяма сърцевина и да бъдат по - сладки.

Съхранение на морковите

За запазване свежестта на морковите е необходимо да се намали количеството влага, което те губят. Поради това, е необходимо те да се съхраняват в най-студената част на хладилника в найлонова торбичка или увити в хартиена кърпа, което ще намали кондензацията. По този начин морковите ще останат свежи за около две седмици. Те също трябва да се съхраняват далеч от ябълки, круши, картофи и други плодове и зеленчуци, които произвеждат етиленов газ, тъй като той ще ги направи горчиви на вкус.

Прекомерната консумация на храни, богати на каротин, като морковите може да доведе до състояние, наречено каротодерма, при което дланите или други части на кожата развиват жълт или оранжев цвят. Прекомерната консумация на този тип храни може също така да намали и способността на организма да конвертира тези храни във витамин А.

Ползи на морковите

Морковите са отличен източник на витамин А. Те са много добър източник на витамин С, витамин К, калий и диетични фибри. 1 чаша или 122 гр. моркови съдържат 52, 46 калории, 1, 26 гр. протеини и 0, 23 гр. мазнини.

Могат да се направят следните обобщения за ползите на морковите за здравето:

Изследвания показват, че храните с високо съдържание на каротеноиди водят до намаляване на риска от сърдечни заболявания;

Бета каротинът, съдържащ се в морковите, помага за защита на зрението и особено на нощното виждане. След като бета каротинът се превръща във витамин А в черния дроб, той пътува до ретината, където тя го превръща в родопсин - лилава пигмент, който е необходим за нощно виждане.

Каротеноидите са полезни и по отношение на оптималното здраве - приемането на висока доза каротеноиди е свързано с 20% понижение на риска от рак на гърдата в постменопаузата, както и до 50% намаление на риска от рак на пикочния мехур, на шийката на матката, на простатата, дебелото черво, ларинкса и хранопровода.

Изследвания показват, че физиологичните нива, както и приеманите с храната каротеноиди, могат да бъдат обратно свързани с инсулиновата резистентност и високите нива на кръвната захар.

Съдържанието на фалкаринол в морковите спомага за опазване здравето на дебелото черво и води до намаляване риска от рак;

Изследвания показват, че както пушачите, така и пасивните пушачи е необходимо да приемат храни богати на витамин А, като морковите, за запазване на своето здраве, тъй като канцерогена в цигарения дим, наречен бензо (а) пирен, предизвиква дефицит на витамин А.