Цариградско грозде

Цариградско грозде

Цариградско грозде /Ribes uva-crispa/, познато още като бодливо и немско грозде представлява объл плод, който се причислява към едни от най-новите ягодоплодни видове. За първи път цариградското грозде е въведено като култура в Русия, където се е отглеждало в манастирските дворове през 13 век.

Разпространено е в диво състояние в по-голямата част на Европа, в планините на Кавказ и Северна Африка, а в България се среща по влажните скалисти местности на Рила, Родопите, Беласица, Витоша, Стара планина. Расте между 700 и 1500 метра надморска височина.

В България културните сортове цариградско грозде са пренесени от Западна Европа, но стопанското му значение в нашата страна не е много голямо поради изключително благоприятните условия за отглеждане на лозя.

До този момент са създадени над 1500 сорта цариградско грозде. Те са групирани според цвета на плодовете – червени, жълти, бели и зелени. По биологична характеристика цариградското грозде е храст с височина 1.5-2 метра, който притежава светлозелени влакнести клонки. В основата на храста израстват много стъбла, които са с продължителност на живота 7-8 години.

Състав на цариградско грозде

Плод Цариградско грозде

Цариградското грозде е популярно заради богатия си състав от витамини, захари и киселини. Гроздето е богато на витамини от грипа В, витамин А, С, РР, Е.

От микроелементите най-добре са представени йод, калий, желязо, манган, магнезий, калций, мед, молибден, никел, натрий, фосфор и флуор. Съдържа органични киселини, хранителни влакна, моно и дизахариди. Плодът съдържа около 45 ккал.

Отглеждане на цариградско грозде

Продължителността на живот на храста е 20-30 години, но след 10-15 години добивите и качеството на плодовете намаляват силно. Плодоотдаването е най-добро до 4-5-годишна възраст. Това налага редовното премахване на застарелите стъбла и да се подменят с нови.

Цариградското грозде е сравнително устойчиво на застудяванията и през зимата издържа най-много до -28 градуса. Не понася силните летни горещини и засушавания. Не е много взискателно по отношение на почвите, но се развива най-добре на леки почви, които са добре запасени с хранителни вещества. Не трябва да се отглежда на открити и ветровити места, където има възможност от измръзване.

Размножаването на цариградското грозде със зелени и зрели резници е трудно, затова се прилага вкореняване на хоризонтални или вертикални отводи.

Най-добре е засаждането да се извърши през есента и само по изключение рано през пролетта. Разстоянията, на които трябва да се засади са 0.8-1 метър в реда и около 2 метра между редовете.

Една от най-важните дейности при отглеждането на цариградско грозде е резитбата. До шестата-седмата година се извършва резитба за оформяне на храста, като всяка година се оставят по 3-4 нови издънки. По-нататък при резитбата за плодоотдаване всяка година се премахват сухи, счупени и най-старите стъбла.

Наличието на бодли по плодовете значително затруднява беритбата. Плодовете зреят от средата на юни до края на юли месец. Издържат добре на транспорт и могат да се съхраняват до седмица.

Кейкс с цариградско грозде

Готвене с цариградско грозде

Интересен факт е, че плодовете могат да се използват за преработка в различна степен на зрялост. Те могат да се консумират пресни, но от тях предимно се приготвят мармалад, вино, желета, сокове, компоти, конфитюри. Използват се за направата и на различни сладкиши.

За приготвянето на сок най-подходящи са тъмнооцветените сортове, които са обрани преди да са започнали да омекват. Презрелите плодове съдържат прекалено голямо количество пектин, което затруднява отделянето и обработването на сока. Цариградското грозде много добре се комбинира с със сокове от червено и черно френско грозде.

Ползи от цариградско грозде

Сокът от цариградско грозде е много ценен диетичен продукт при нарушена обмяна на веществата. Отлично освежава и тонизира, а поради високото си съдържание на витамини се препоръчва при отслабване. При системна употреба цариградското грозде помага при затлъстяване.

Прилага се при анемия и повишена пропускливост на кръвоносните съдове. Полезните съставки на цариградското грозде помагат за подсилване на имунитета и за защита на тялото от радиоактивни вещества. Серотонинът в узрелия плод има противоотичащи характеристики.

Най-общо цариградско грозде притежава диуретично, освежаващо и противовъзпалително действие. Възстановява кръвта, укрепва кръвоносните съдове и действа общоукрепващо.

Вреди от цариградско грозде

Цариградското грозде не бива да се консумира при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника. Противопоказно е и при колити и ентерити, придружени с диария. В тези случай може да се консумира малко количество от сока на плода.

5 2
4 4
3 2
2 2
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
петкова
петкова
18.11.2013 19:32
цариградското грозде е и противоалергично.
3
0