Черимоя

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
5641649k
Черимоя

Черимоя представлява плодът на дървото Annona cherimola, което принадлежи към семейство Annonaceae. Черимоята е позната още като златна перуанска ябълка. Дървото расте в долината на Андите над 1500 метра надморска височина.

Среща се от Перу до Колумбия, в Австралия, Калифорния, Италия, някои части на Испания и редица други топли страни по света.

Дървото достига до 10 метра височина, а плодовете може да достигнат 2-3 кг. Имат зелено-кафява матирана кожа и грапава повърхност.

От Средновековието черимоя е пренасяна в най-различни страни и е отглеждана като декоративно растение, с което са украсявани градини, паркове, дворци и домове.

Известността на дръвчето се дължи на неговата красота и аромат. Още през далечната 1886 година Марк Твен казва за плод, че е най-прекрасният от всички известни плодове.

Състав на черимоя

Черимоя е богата на витамини А, В6, С и Е. От минералите най-добре са представени натрий, калций, магнезий, калий, фосфор. В черимоята има аспарагинова и глутаминова киселина, тирозин, лизин и други полезни вещества.

Плод Черимоя

100 г черимоя съдържат 75 ккал, 18 г въглехидрати, 3 г фибри, 0.7 г мазнини, 1.6 г белтъчини.

Отглеждане на черимоя

Семената могат да се засадят и отгледат в дома. Периода на кълняемост е различен, но обикновено отнема около 3 седмици. Малките дръвчета, които са пораснали от семена са розови на цвят.

След време придобиват по-тъмна и зелена окраска, а листата им се оформят с яйцевидна форма. През зимата листата частично опадат. Черимоята се нуждае от достатъчно светлина и правилно зимуване.

Обичайно черимоя цъфти на 3-5 година. Преди цъфтежа изглежда увяхнала и по-голямата част от листата падат. Цъфти с жълтеникав цвят, който се появява на местата на опадалите листа или едновременно с младите листа.

За опрашването са необходими две растения, които могат да се опрашват и ръчно.

Екзотични плодове

Плодовете узряват в продължение на 5-7 месеца. Когато кората на плода започне да омеква и пожълтява, тогава плодът е узрял. Естествено узрялата на дървото черимоя е много по-вкусна от откъснатата зелена и узряла изкуствено.

Избор и съхранение на черимоя

Кората на черимоята е много фина, а сърцевината – мека и нежна. Плодът не издържа дълго и това не позволява транспортирането на плода на дълги разстояния. Поради тази причина плодът много рядко може да бъде открит в българската магазинна мрежа.

Готвене на черимоя

Първоначално кората на черимоя се обелва, разрязва се и задължително се отстраняват черните семена, които са отровни. В някои южни страни ги използват за унищожаване на паразити, защото имат силно бактерицидно действие.

Сърцевината на черимоя е с кремав цвят, а вкусът ѝ е уникален. Определя се като нещо средно между ананас, банан, ябълка и манго. Плодът е много вкусен и неслучайно се нарича златна перуанска ябълка.

Черимоята може да се консумира директно или с нея да се гарнират различни десерти – плодови салати, торти, сладоледи, конфитюри, кремове и редица други.

Ползи и вреди от черимоя

Високото съдържание на антиоксиданти и витамини в черимоя я правят не само много вкусен, но и полезен плод. Черимоята осигурява редица ценни за организма вещества.

Наред с ползите, черимоята може да бъде опасна. Както споменахме, семената са отровни и задължително трябва да се премахват преди консумация.

Те дори могат да доведат до парализа, ако се инжектира сока от тях. Поради тази причина учените се опитват да получат плодове, в които няма семки.

Те искат да постигнат вид на черимоята, която е без семки. Според един от професорите, които работят по проекта, черимоята в близко бъдеще ще се превърне в следващия банан.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Топ Статии Днес

Рейтинг

4.3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати