Дълбоко ценени за яркия си лилав цвят, лъскава красота и уникален вкус и текстура, патладжаните са достъпни в магазините целогодишно, но са с най-добро качество от началото на август до края на октомври, когато си е техния сезон.

Патладжаните принадлежат към семейството на Кучешкото грозде, което включва доматите, чушките и картофите, и растат по начин, аналогичен на доматите. Макар изброените по-горе зеленчуци да се различават изключително много по вкус и вид, човек със сигурност може да опише патладжана с очарователно горчив вкус и пореста текстура. В много рецепти той се използва като добавка, балансираща по-силно изразените заобикалящи го аромати.

Различните видове патладжани могат да имат цвят на лавандула, да са зелени, оранжеви или жълто-бели и да варират по размер и форма- от такива с големина на малък домат до такива, приличащи на големи тиквички.

Древните предшественици на патладжаните са растяли в Индия, но за първи път са култивирани в Китай още през 5 в.пр.Хр. Преди Средновековието те са въведени в Африка, а по-късно и в Италия - страната, с която дълго време са били асоциирани. Днес Турция, Италия, Египет, Китай и Япония са сред водещите държави, отглеждащи този зеленчук.

Макар и да има дълга и богата история, патладжанът не винаги е имал добра слава. В резултат на тръпчивия му вкус хората му придали и горчиви качества- патладжанът получил незаслужено славата на способен да причинява лудост, проказа и рак. До 18 в., когато се развили нови негови разновидности, този зеленчук останал на незавидно място в класацията. Днес обаче патладжанът заема почетно място в кухнята на много европейски държави, включващи Италия, Гърция, Турция и Франция.

Как да го избираме и съхраняваме

Избирайте патладжани, които са твърди и тежки за размера си. Кожата им трябва да е гладка и нежна, а цветът им ярък. И двата края на патладжана трябва да са зелени.

Макар да изглеждат твърди, патладжаните всъщност са доста нежни и трябва да се внимава със съхраняването им. Те са чувствителни и на студ, и на жега, и затова най-подходящата за тях температура за съхранение е около 10 градуса по Целзий.

Поставете патладжаните неизмити и ненарязани в найлонови торбички и ги съхранявайте в хладилника, където ще могат да запазят свежестта си за няколко дена.

За какво са полезни патладжаните

Патладжаните са богати на витамини, минерали и на важни фитонутриенти, които имат антиоксидантно действие.

- Патладжаните са храна за мозъка. Има много изследвания, фокусирали се върху фитонутриент-антицианин, наречен насунин, който се намира в патладжаните. Насунинът е потенциален антиоксидант, пречистващ свободните радикали и защитаващ клетъчните мембрани, допринасяйки по този начин за доброто функциониране на мозъка ни.

- Патладжаните са богати на фенолни антиоксидантни съединения. Патладжаните са богат източник на фенолни съединения, които действат като антиоксиданти. Хлорогенната киселина, намираща се в този вид зеленчуци има антивирусно действие и предпазва от появата на изменения (поява на рак).

- Патладжаните са добре дошли за здравето на сърдечносъдовата ни система и за предпазването ни от свободните радикали.

Благодарение на насунина и на някои други фитонутриенти, намиращи се в патладжаните, тези зеленчуци спомагат за редуциране високото ниво на холестерол в кръвта, в артерийните стени и техните аорти, подобрявайки по този начин кръвния приток.

Съвети за приготвяне на патладжани

- Когато режете патладжана, използвайте нож от неръждаема стомана, тъй като употребата на такъв от въглеродна стомана ще доведе до почерняването на ножа.

- Първо измийте патладжана, а после отстранете краищата му.

- За да смекчите горчивия му вкус, осолете нарязания патладжан и го оставете да престои 30 минути. Този процес ще доведе до относителното му обезводняване, което пък ще го направи по-малко поглъщащ мазнина.

- Патладжаните могат да бъдат пържени, печени или приготвяни на пара. Ако приготвяте цял патладжан, първо го продупчете на няколко места с вилица, за да може да излиза парата през отворите. Ако го приготвяте на фурна, го печете на около 180 градуса между 15 и 25 мин. в зависимост от големината на парчетата.

Патладжаните са сред малкото храни, съдържащи оксилати- природни субстанции, намиращи се в растенията, животните и хората. Когато оксилатите станат прекалено концентрирани в телесните течности, те кристализират и могат да доведат до здравословни проблеми. Поради тази причина някои хора, които имат проблеми с бъбреците или жлъчката, е добре да внимават с приема на патладжани.