RSS
Круши
четвъртък, 5 ноември 2009
Сочни и сладки, с мека маслена и донякъде зърнеста текстура, бялата до оцветената в кремаво вътрешност на крушите някога е наричана „подаръкът от боговете”. Макар сезонът на крушите да е от началото на август до края на октомври, различни нейни разновидности могат да бъдат видяни целогодишно.
Крушите, наред с ябълките и дюлите, са член на семейство розоцветни. В зависимост от вида им, тънката им като хартия кора може да бъде жълта, зелена, кафява, червена или комбинация от два или повече цвята. Подобно на ябълките те имат сърцевина, в която могат да бъдат подслонени по няколко семки.
Ползи на крушите
Крушите са добър източник на диетични фибри, витамин С, мед и витамин К. Витамин С стимулира белите клетки да се борят с инфекциите, като директно убива много бактерии и вируси, и регенерира витамин Е. С приема на една сочна круша на ден, Вие ще приемате и 11.1% от дневната стойност на витамин С, и 9.5% от дневната стойност на мед.
Фибрите, съдържащи се в крушите, понижават високите нива на холестерола, което е изключително добра новина за хората, изложени на риск от атеросклероза и диабетични сърдечни болести. Фибрите също така се свързват с причиняващите рак химикали в колона, предпазвайки от повреда клетките му. Може би затова диетите, свързани с храни богати на фибри, се асоциират с редуциран риск от рак на колона.
Доказано е, че плодовете, богати на фибри, предпазват от рак на гърдата жените в периода след менопаузата. Такива плодове са ябълките, сливите и крушите.
Крушите се смятат и за плод, на който не са присъщи развиването на алергии. При въвеждането на плодове при бебетата този плод е препоръчителното начало.
Изследвания показват, че антиоксидантните витамини А, С и Е са изключително важни за доброто функциониране на очите ни, което означава, че добавената в млякото или зърнената закуска круша, със сигурност ще има благотворен ефект.
Произход на крушите
Крушите са вкусен плод, сходен на ябълките и дюлите. Има хиляди видове, които се различават по вкус, форма, цвят и начин на съхранение. Най-често срещаните разновидности са Анжу, Бартлет, Боск и Конференс.
Научното име на крушата е Pyrus communis.
Когато говорим за произхода на крушата трябва да споменем две различни версии, Според някои източници този плод се е отглеждал преди 3000 години в западна Азия, докато според други той датира още от времето на каменната ера. Като оставим това настрана, крушата е била наиситна предпочитан плод през вековете.
Интересното е, че до 18 в. крушата съвсем не е имала днешния вкус. Именно по това време се обърнало повече внимание на култивирането й и така е произлязла днешната круша с подчертано маслената си текстура и сладък вкус.
Днес основните страни, отглеждащи круши, са Китай, Италия и САЩ.
Избор и съхранение на крушите
Тъй като крушата е доста нетраен плод, е почти сигурно, че тези, които виждате в магазините, няма да са узрели напълно. Те трябва да бъдат оставени на стайна температура до пълното им узряване. Точно в този момент- малко преди да са достигнали точката на разваляне- те ще имат най-високото ниво на антиоксиданти.
Ако искате да ускорите процеса на узряване, ги поставете в хартиени торби или вестници и периодично ги обръщайте. Съхраняването им в найлонови пликчета е нежелателно, тъй като така много бързо ще се развалят. Това се налага само ако искате да ги съхранявате за по-дълго време в хладилника.
Приготвянето на круши
- Крушите трябва да бъдат много добре измити, тъй като е най-полезно да бъдат приемани цели с кората, поради намиращите се в нея фибри.
- Ако крушата е нарязана, тя бързо ще покафенее. Ако искате да избегнете този процес, напръскайте я леко с лимонов или портокалов сок.
- Като част от желаната салата, към крушата подхождат почти всички „зеленяши”, празът и орехите.
- Сервирайте крушите с козе или синьо сирене като десерт.
- Добавете нарязани круши, джинджифил и мед към овесената си закуска.
- Крушите са подходяща добавка към ябълковия сок или виното.
