Паламуд /Atlantic bonito, Sarda sarda/ представлява морска риба от семейство Скумриеви /Скумриеви/ и род /Паламуди/, която напомня на скумрията. Все пак паламудът се различава от нея по по-дългата си първа гръдна перка. У нас този вид е познат още с народните наименования циганка и торук. Горната част на тялото на Sarda sarda е обагрена в тъмносив цвят.
Коремчето на рибата сивее отново, но е сравнително по-светло от гърба. Обикновено паламудът достига до 75 сантиметра, а понякога дължината на тялото му надвишава и осемдесет сантиметра. Средното му тегло е около 3-4 килограма. По едрите представители на вида достигат и 7 килограма. Паламудът се отличава с острите си зъби.
Той е хищна риба, която се храни с рибки като цаца, хамсия и сафрид. Обитава водите на Атлантическия океан, Черно море и Средиземно море. Може да се види по бреговете на Америка, Африка и Европа. Той се счита за топлолюбива риба, която зимува в Мраморно море, а през пролетните месеци се връща в Черно море /някои от групите остава в него и през зимата/.
Представителите на този вид достигат полова зрялост, обикновено при навършване на втората си година. Разбира се, макар и по-рядко, има и такива, при които това се случва още през първата. Тези риби хвърлят хайвер от пролетта до края на лятото. Най-усилено това се наблюдава през месец юли.
За тази цел те избират крайбрежните зона на Черно море или някой негов северозападен участък. При хвърлянето на хайвера температурата на водата е между 18 и 25 градуса по Целзий. Хайверът се излюпва за около 48 часа. Малките рибки се хранят с планктон и бързо наддават. Преди началото на есента, дължината на тялото им вече е достигнала повече от 40 сантиметра. С времето рибите спират да растат на дължина, след което теглото им започва да се покачва. Когато дойде ред за сезонното преместване на паламуда, представителите на вида се събират в пасажи и се движат по този начин към по-топли води.
История на паламуд
Паламудът е предпочитана морска храна не само в наши дни. Още през античната епоха населението на Аполония прибягвало до улов на паламуд. Той заедно със скумрията им помагал да се изхранят. В онези смутни времена рибарите, населяващи днешен Созопол, пращали в Елада тази вкусна риба. Всъщност сушенето на риба било често срещана практика и тогава.
Ловене на паламуд
Паламудът трудно би могъл да се улови на брега. Той се лови без стръв. Ако искате да хванете този вид риба, ще трябва да използвате лодка, а също да се сдобиете с паламудено чепаре/ кукички за риба, които се връзват по няколко/. Такъмите за паламуд са по-груби и здрави, тъй като представителите вида няма да се предадат лесно.
Здравите му зъби ще опитат да се справят с кордата. Другото приспособление, с което можете да хванете паламуд, е мрежа. Можете да си послужите с дънни мрежи или с плаващи. Първите са предпочитани от рибарите по време на летните месеци, а също и през есенните. Дънните мрежи са решение преди настъпването на зимата.
Състав на паламуд
Заедно с риби като скумрията, сьомгата, сардината, харингата и други паламудът се причислява към мазните риби. Паламудът съдържа множество полезни за организма съставки. В него се намират витамин А, витамин D, витамин В1, витамин В2, витамин В6, витамин В12. Той има в състава си и така ценните омега-6 и омега-3 мастни киселини.
Ползи от паламуд
Паламудът освен вкусна храна е източник на множество полезни вещества. Похапването на паламуд се отразява добре на целия организъм. Рибата е особено полезна за мозъка благодарение на омега-3 мастните киселини, които се крият в състава ѝ. Редовното приемане на паламуд подсилва активността на мозъка и подпомага мисловния процес. От друга страна, рибата е полезна и за сърцето. Проучвания показват, че нейното похапване спомага за намаляването на депресия.
Избор и съхранение на паламуд
Паламудът може да се съхранява, като преди това се изсуши. За тази цел трябва да подберете прясна риба, по чиято кожа да липсват повреди. Коремчето на рибата не трябва да е издуто. Годната за кулинарна употреба риба е с прозрачна роговица, а тялото ѝ е еластично. Тя не трябва да е с лош мирис. Рибите се почистват от вътрешностите, измиват се и се осоляват.
По желание се добавят и други подправки като черен пипер, червен пипер и кимион. След това рибите се поставят се нареждат в съд с похлупак, който трябва да престои в хладилника 7-8 часа, докато месото усвои подправките. Те се отцежда от отделилата се в съда вода и се окачва на проветриво място с температура от 30-35 °C. Изсушената риба може да се държи във фризер.
Паламуд в кулинарията
Паламудът е сред любимите риби на почитателите на морската кухня. Този вид може да се консумира маринован, печен на скара, сушен, веян или пържен. Той присъства в редица изискани специалитети. Сред класическите ястия с паламуд са:
Успешно този вид риба може да участва още в салати и супи, и рибни яхнии. Комбинира се успешно с лук, маслини, варени картофи, домати, различни сосове. Няма да сбъркате, ако овкусите рибата с подправки като черен пипер, девесил, босилек, дафинов лист, къри, копър и мащерка.
С лимонов сок и бяло вино също ще можете да направите паламуда още по-апетитен.
При приготвяне на паламуд трябва да се следват някои правила - а именно да се отстранят хрилете и вътрешностите. Не забравяйте да премахнете и червеникавата ивица по гръбначния стълб. В различните ястия паламудът се реже на различни по големина парчета или филии. Допустимо е да се замразява.
