Ракията представлява алкохолно питие, което е разпространено най-вече сред балканските народи. Ракията е традиционна напитка както за българите, така и за жителите на Македония, Черна гора, Хърватия и Сърбия. В Румъния ракията е известна под името cuika, в Сърбия като ракија, а в Турция се нарича rakı.
Веднага след производството си ракията не се отличава с някакъв определен цвят, но впоследствие, след отлежаване в бурета или други съдове, се случва тя да измени своя цвят. Някои любители на алкохола смело сравняват вкуса на националното ни питие с това на японското саке. Други пък намират прилика между ракията и мексиканската ракия.
Производство на ракия
Спиртният еликсир се получава, след като ферментирали плодове бъдат подложени на дестилация (варене). В процеса на производство първоначално се получава така нареченият първак, който не се консумира. Домашните ракии са с различен алкохолен градус, но обикновено той варира между 40-50°. Ако получената алкохолна течност се превари още веднъж, се добива ракия, позната на производителите като препек.
Тя се отличава с по-високи градуси, ето защо при консумация най-често се разрежда с вода. Някои видове от този тип алкохол достигат дори до 90 градуса, а и повече. Успешно приготвената ракия е с приятен мирис и без горчива нотка. Ако обаче все пак се е усетил горчив привкус, той най-вероятно се е получил от джибри, които са отлежали повече време.
История на ракията
Ракията е напитка с доста спорен произход. Съществуват няколко версии относно това как се е появила тя по родните земи. Едно предположение гласи, че неин баща всъщност е французин, който през първите години на четиринадесетото столетие решава да подложи вино на дестилация, като в резултат на това получава лютата гроздова напитка. Според едно предание неговото откритие станало популярно сред местните рицари, благодарение на които то достигнало и до балканските предели.
Някои историци обаче смятат, че всъщност ракията се е появила по българските земи след нахлуването на османците. Трети пък са убедени, че ракията всъщност е открита от българите и дори е пренесена от старата родина на нашия народ. Все пак няма достатъчно сведения за това. Но се знае за софийски кръчмар, който през първата половина на осемнадесети век оставил в наследство повечето двеста килограма ракия.
Видове ракия
Съществуват няколко вида ракия, като някои от тях дори са известни със специфични названия. Така например спиртният еликсир, който е направен от сливи, е познат на българина като сливовица. В някои краища на страната е известен още като шльокавица. Макар че според производителите на националното питие, тази дума се употребява, когато става въпрос за ракия, която се отличава с ниското си качество (шлянгарица).
Шльокавица се нарича и алкохолната напитката от джанки. Ракията, направена от грозде, също е позната със специфично название. Любителите на чашката я познават като гроздовица, мускатова и грозданка.
Ако еликсирът е произведен от гроздов остатък, се нарича джибровица. Съществуват още смокинова ракия, черешова ракия, орехова ракия. Всъщност ракия може да се направи дори от маслодайна роза. Тя е позната като гюловица. Някои производители предпочитат да добавят билки към суровината. Така се получава билкова ракия. Съществува и ловджийска ракия, която се отличава с добавените към нея люти чушки. Добре позната е така наречената плодова анасонлийка. Тя се получава, след като се извари плодова ракия. После се слагат семена от анасон и резене.
Поднасяне на ракия
Ракията е сред най-предпочитаните български алкохоли. Своето място на фаворит тя заема благодарение на това, че може да се пие през цялата година, а освен това не изисква някакви специални мезета за ракия, тъй като лесно се комбинира с всякакви хранителни продукти. Традиционният за страната алкохол се поднася преди основното ястие или заедно с блюдото, което го предшества. Обикновено ракията е изстудена.
Заедно с нея се серива и чаша с вода. Някои предпочитат да поднесат вместо нея чаша с безалкохолно. Може да се постави с стъклена кана или в бутилка, изработена от същия материал. Прието е спиртната напитка да се сервира в стъклени чаши. Чашите за ракия са с различна форма и дебелина на стъклото. Някои от тях са с коносовидна форма, други имат столче, а трети - не. Обикновено те могат да поберат между 30 и 100 мл от течността.
Споменахме, че ракията не изисква някакви специални мезета. Нека обаче все пак да обърнем внимание на хранителни продукти, които са отлично допълнение към огненото питие. Емблематична комбинация за страната е ракия с шопска салата. Тя е накарала мнозина чужденци да обикнат България и да пожелаят отново да се върнат тук. Други салати, с които ракията върви и ще ви се стори още по-пивка, са бобената салта и млечната салата и салатата от зеле и моркови.
Ако повече си падате по плодовете, то знайте, че подходящите за мезе плодове са череши и ягоди. В някои краища на страната предпочитат да поднесат ракията заедно с традиционни за района блюда като шкембе и пача.
Греяна ракия
Въпреки че ракията е много приятна, когато е охладена, голяма част от любителите на чашката предпочитат да консумират греяна ракия през зимата. За целта ракията се слага в джезве на котлона и се подслажда се със захар или мед, като на 200 г се пада 1 с.л. от подсладителя. Някои ракиджии добавят още кори от лимон и карамфил. Течността се разбърква и преди да е завряла, се отдръпва от печката. След това се поднася в чаши с дебело стъкло, които да могат да понесат високата температура на течността.
Ракия в кулинарията
Ракията се употребява и в кулинарията. Една-две лъжици от нея могат придават приятен аромат на някои сладки изделия като торти, кексове, конфитюри. Малко количество ракия може да се добави при приготвянето на ястия със свинско, пилешко и агнешко месо. Ракията намира широката употреба и в приготвянето на коктейли и ликьори. Някои любители на алкохола имат навика да го смесват и с чай през студените зимни месеци.
Ползи от ракия
Независимо че съществуват различни мнения относно въздействието на ракията върху организма, голяма част от българите вярват, че тя е полезна, а с такова становище излязоха даже и учени от БАН. Счита се, че качествената ракия спомага за лечение на хроничен гастрит, зъбобол, артрит, хрема, шипове, ревматизъм, дископатия, безплодие, синузит, болки в гърлото. Според учените разумният прием на ракия спомага за намаляване на вредния холестерол и нормализира кръвното налягане. Ракията действа благотворно, стига да не се прекалява. За това специалистите съветват да не се приемат повече от 50-100 грама ракия.
Народна медицина с ракия
В народната медицина присъстват много рецепти за лечение с ракия, които церят различни болести с помощта на ракия. Народните лечители препоръчват употребата на огнения еликсир при болки в кръста. За целта се приготвя извлек от листа на хрян. Вземат се 30-40 листа и се надребняват. После се оставят да киснат в 500 г силна домашна ракия. Те трябва да престоят така поне десетина дни. С получената течност се мажат засегнатите места.
