Сирене Бофор

Бофор

Бофор /Beaufort/ представлява вид полутвърдо сирене, което се приготвя от краве мляко във френската област Савоя. Наред с Камембер, Комте, Мюнстер и Бри то е сред най-популярните френски сирена. Продуктът попада в списъка не само на най-известните сирена, но и на най-скъпите. Ценителите оприличават Бофор на сиренето Грюер, което е традиционно за Швейцария.

История на Бофор

Бофор е сред сирената, които присъстват в кулинарията от векове. Корените му можем да търсим в подножието на Алпите. Негов прототип се приготвя на първо време от местни духовници, като се смята, че те се допитвали до рецепти, датиращи от римско време.

През Средновековието процедурата по произвеждането на сиренето започва да става по-популярна и излиза от манастирите. Така с рецептата вече разполагат и няколко домакинства. Приготвянето му става нещо естествено за тамошните ферми. През осемнадесети век сиренето става популярно под наименованието Vacherin. Името произлиза от френската дума за крава - vache.

То е вдъхновено от факта, че сиренето се прави от краве мляко. Почти век по-късно млечният продукт се сдобива със съвременното си название Бофор. Смята се, че сиренето е кръстено на алпийското селце, в чиито околности се приготвя.

Историята на Бофор обаче не приключва дотук. През втората половина на миналия век Бофор се превръща в сирене с контролиран произход. То получава знака Appellation d'Origine Contrôlée–AOC, който декларира района на произход. Оттогава сиренето регламентирано се произвежда само в долините Бофортен, Мориен, Тарантес и Вал д'Арли.

Производство на Бофор

Бофор е сирене, за чието производство се употребява сурово краве мляко. Интересното е, че за получаването само на един килограм от продукта са нужни повече от десет килограма мляко. Първоначално млечната субстанция се нагорещява до 33 градуса.

След това към нея се прибавя закваска и се използват бактериите Streptococcus thermophilus, Lactobacillus helveticus и Lactobacillus lactis. Когато млякото се пресече, субстанцията отново се загрява, но този път поне до 53 градуса. По време на загряването е от голямо значение млякото да се бърка непрестанно, за да може ненужната влага се изпари.

Производство на Бофор

После идва ред на следващата стъпка - полученият продукт се поставя в ленени кърпи, закрепени в дървени обръчи. Сиренето се слага за близо едно денонощие под преса. През това време то се преобръща неколкократно, като се сменят и кърпите, в които то престоява. След като Бофор отлежи един ден, то се осолява и се поставя в изби, където трябва да зрее. Традиционно се съхранява на дървени рафтове, изработени от смърч.

Нужни са между пет и дванадесет месеца, за да бъде едно сирене добре узряло. В по-редки случаи млечните продукти се оставят да зреят и повече от година. За да се съхранява сиренето в избите обаче, е нужно да се поддържат специални условия. Така например температурата в тях трябва да не е по-висока от 10 градуса. В същото време налице трябва да е висока влажност. Когато сиренето Бофор отлежава, то всяка седмица се обръща по два пъти и се натрива със сол.

Характеристики на Бофор

Готовите за консумация сирена Бофор изглеждат по определен начин. Те се продават под формата на плоски, цилиндрични пити, отличаващи с вдлъбнат ръб. Диаметърът им обикновено е между 35 и 75 сантиметра. Тежат между 20 и 70 килограма.

Те имат кора, която е с гладка повърхност. Тя притежава жълтеникаво обагряне. Вътрешната част част на сиренето също е гладка. Тя се характеризира още с еластична консистенция и белезникаво оцветяване, напомнящо на слонова кост. Ароматът на този млечен продукт е примамващ, асоцииращ се с плодове. Вкусът също е приятен, леко солен.

Видове Бофор

Съществуват няколко разновидности на това сирене. Млечният продукт се класифицира в зависимост от условията, при които се произвежда, а също и от времето. Известен е така нареченият Бофор де Савоя (Beaufort de Savoie/. Той е познат като обикновен Бофор и се приготвя през цялата година. Известен е още и Бофор д’ете (Beaufort d’été), наричан още летен Бофор.

Както сами се досещате, той се произвежда през лятото и по-конкретно от месец юли до месец октомври. Експертите по френските сирена познават и Бофор д’алпейдж (Beaufort d’alpage), наричан алпийски Бофор. Той се прави в разположените високо алпийски ферми при по-хладно време. В семейството на Бофор присъства и Бофор д’ивер (Beaufort d'hiver). Става въпрос за зимен Бофор, който се приготвя на отделни пасища през зимата.

Готвене с Бофор

Сиренето Бофор отдавна е намерило своето сигурно място в кулинарията. Нарязано на тънки късчета, то може да се поднесе самостоятелно в комбинация с червено вино - със сира или каберне совиньон. То се съчетава и с други сирена като горгонзола, бри, стилтън, пармезан, нюшател.

В началото сиренето е било известно най-вече на френската трапеза, но в днешно време придобива все повече популярност и в чуждестранната кулинария. Френските кулинари смело го поставят в разнообразни предястия, супи, салати, печива, сладкиши и въобще всякакви блюда. Деликатното плодово ухание на сиренето го прави много подходящо за съчетание с конфитюри от дребни плодове като боровинки, касис, череши, вишни и малини.

Ползи от Бофор

Бофор е сирене, което съдържа големи количества белтъчини и калций. Както знаем, калцият е важен за здравината на зъбите и костите. Изследванията показват, че той има свойството да нормализира кръвното налягане и снижава риска от поява на някои ракови заболявания.

Освен това е доказано, че приемът на достатъчно количество калций облекчава предменструалния синдром (ПМС). Тоест симптоми като раздразнителност, главоболие, безпокойство изчезват. За белтъчините пък се смята, че спомагат за редуцирането на стреса.

5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати