Биволското месо се добива от едри бозайници, наречени биволи. Към този род се причисляват множество видове, някои от които вече са изчезнали. Също като говедата те спадат към разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Ще познаете тези животни по огромните им и здрави тела, снабдени с тъмна козина. На главата си биволите имат мощни рога, които могат да са извити като венец. Благодарение на тези израстъци те се защитават от враговете си. Мъжките екземпляри наддават повече от женските. Тези едри бозайници се срещат в Южна Азия, Африка, Китай, Балканите, Египет, Италия и др. Биволи се отглежда и в България.
История на биволското месо
Смята се, че биволите са опитомени от човека преди повече от три хилядолетия. Заради здравата си мускулатура те се използват за теглене на каруци и плугове. Междувременно за хранителни цели се използват биволското месо и биволско мляко. Освен това хората откриват и положителните качества на биволската кожа.
Някои от представителите на рода обаче са прекалено агресивни и не се поддават на опитомяване. За жалост, към днешна дата биволите, които могат да се видят на свобода сред природата, не са никак много. За сметка на това представители на Bubalus се отглеждат в стопанства най-вече заради биволското месо.
У нас стопанисването на биволи започва през далечното седмо столетие. Тази дейност е официално спомената в Сюлейманкьойски надпис, издълбан върху мраморна колона. Там се разказва за мирен договор между Омуртаг и Византия в началото на девети век. Във въпросния договор се казва, че Омуртаг настоява да получи по два бивола за освобождаване на вражески пленници. Оттук можем да заключим, че биволите са се смятали за значими добичета още по онова време.
Следващата информация за отглеждане на биволи по българските земи датира от времето на цар Калоян. През турското робство тези животни са продължавали да бъдат неизменна част от ежедневието на селяните. Те дърпат каруци и помагат за пренасянето на големи предмети. По това време най-голямо количество от едрите добичета се е срещало по Дунавското крайбрежие и Тракия.
Биволовъдството се развива бурно най-вече през осемнадесети и деветнадесети век. И по това време той е използван заради месото, а също и като транспортно средство. Млякото на едрия бозайник също се е употребявало за задоволяване хранителни нужди на населението.
Състав на биволско месо
Биволското месо има богат състав, който обуславя множеството ползи от консумацията му. То се явява източник на наситени, полиненаситени и мононенаситени мазнини. В състава му присъстват още вода и белтъчини. В биволското месо се срещат натрий, калий, цинк, селен, желязо и др. В него се съдържат и витамин В1, витамин В2, витамин В3, витамин В5, витамин В12 и витамин С.
Избор и съхранение на биволско месо
При избор на биволското месо трябва да се вземе предвид възрастта на животното, тъй като това до голяма степен определя вкусовите и кулинарни качества на месния продукт. Месото, което е годно за консумация, е оцветено в червен цвят. То трябва да е еластично и без неприятна миризма.
Ако имате възможност, закупувайте месото директно от производителя, защото така ще си осигурите отлично качество. Разбира се, при този вариант, ще се наложи да отделите повече средства. Когато се сдобиете с биволско месо, но нямате възможност да го сготвите веднага, не го дръжте на стайна температура. По-добре го съхранявайте във фризер или в камера на хладилник, за да може да запази свежия си вид.
Готвене на биволско месо
Биволското месо понася отлично термичната обработка. То може да бъде пържено в тиган или изпечено на фурна и скара. От него могат да се приготвят всякакви апетитни пържоли и стекове. Използва се и за обогатяване на супи и ретро яхнии. Може да се сключи в ястия с ориз или картофи. Някои кулинари го добавят и в спагети. Може да се комбинира с всякакви зелении, включително листни зеленчуци като лапад, зеле, спанак и коприва.
Биволското месо се съчетава още с брюкселско зеле, цвекло, моркови, домати, лук, чесън, тиквички, патладжан, чушки, зелен фасул, боб, грах. Вкусът на ястията с биволско месо се хармонизира с подправки като черен пипер, бял пипер, чубрица, бахар, джоджен, магданоз, куркума, риган, босилек, салвия и др.
Използва се за приготвяне на кайма, от която се получават апетитни кебапчета, плескавици и кюфтета. От него се произвеждат наденици, салами, луканки, сушеници, суджуци, пастърми и други колбаси.
Ползи от биволско месо
Здравословните ползи от биволското мляко са познати на човечеството открай време. През последните години започва да се обръща по-голямо внимание и на положителните качества на месото от тези едри бозайници. Специалистите отбелязват, че в сравнение с говеждото то се явява по-здравословно за организма.
Оказва се, че този месен продукт е с 40% по-малко холестерол от говеждото. В същото време биволското е източник на повече протеини и по-голямо количество минерални вещества. На биволското се гледа с добро око и заради съдържанието му на омега-3 мастни киселини.
Проучване, проведено неотдавна от специалисти от университета в Милано пък, показва още едно любопитно. Според италианските диетолози на консумацията на биволско месо трябва да наблягат най-вече дамите, тъй като то е много богато на желязо, а докато трае менструалният цикъл при жените, те губят значително количество от елемента. Освен това похапването на този месен продукт се оказва добър и за фигурата на дамите.
