Анасон

Анасон

Анасонът ни е познат предимно като подправка със специфичен вкус. Представлява едногодишно тревисто растение, което успешно се култивира у нас, а в диво състояние се среща в по-топлите региони. На големи пространства расте в Азия, цяла Европа, Индия, Чили, Япония и др. Българското и народното име на растението e обикновен (прост) анасон или резиян.

От древни времена анасонът се използва като подправка и средство за лечение в традиционната медицина. Данни за него откриваме в съчиненията на Диоскорид и Плиний Стари. Има доказателства, че анасонът е използван в Египет през 1500 г. пр. н.е. Римляните са използвали подправени с анасон кейкове след употреба на тежки ястия и това се разпространява по цяла Европа от римските легиони.

Дори в Библията се споменава плащането на десятък с анасон. През 1305 г анасонът е изброен от крал Едуарт I като облагаемо лекарство и търговците, пристигащи в Лондон плащали данък, отиващ за ремонта на лондонския мост. Плодчетата на анасона са известни като Fructus Anisi.

По своята същност анасон е едногодишно растение с 30–60 см високо стъбло. Съцветието е сложен сенник със 7–15 главни лъча, в основата – без обвивка или само с едно листче. Цветовете са бели, а плодовете са 3–5 мм дълги, яйцевидни до яйцевидно продълговати. Анасонът цъфти между юни – юли. Използват се плодовете, които се събират, преди да узреят. След събирането се оставят да узреят. Плодовете са ароматни, със сладникав вкус. Изсушените плодове представляват свързани една за друга две семенки, дълги до 5 мм, широки 2-4 мм, прикрепени на дръжчици.

Когато индианците от Даканс, където анасоснът се среща много рядко, искат да засвидетелстват силна любов към някого, те му дават една шепа анасон. Вкусът му е сладникав, с доста приятен аромат. Семето съдържа главно тлъсто масло и белтъци и затова няма аромат.

Има разлика между 2 вида анасон – обикновен анасон (Pimpinella anisum L.) и звездовиден анасон (Illicium verum). Анасонът е едногодишно тревисто културно растение с изправено цилиндрично стъбло от семейството на целината и магданоза — Сенникоцветни (Apiaceae), докато звездовидният анасон е вечно зелено дърво с височина до 10 м и се отнася към сем. Магнолиеви.

Подправка Аансон

Състав на анасона

Анасонът е растение от семейството на кимиона и копъра. Семената на билката са особено богати на етерични масла и мазнини. Плодовете съдържат полизахариди, протеини, левкоантоциани, до 30% тлъсто масло, 2 -3% (в някои сортове достига до 6%) етерично масло с главна съставка анетол (80 - 90%). Освен анетол се съдържат и лачки количества метилхавикол, аницалдехид, анизкетон и анизова киселина.

Плодовете съдържат 8–28% тлъсто масло, белтъчини вещества, захари, слузни вещества, около 10% минерални соли и други. В анасоновите плодчета откриваме мазнини – 10-30%, холин, 20% белтъчини, витамин С (до 140 мг%), витамин Р (рутин-120 мг%), захари, кумарини и значително количество микроелементи.

Плодовете на анасона и тяхното течно, почти безцветно етерично масло притежават същия аромат и вкус, както на звездовидния анасон, което е доказателство за подобен химичен състав на маслата.

Етеричното масло на обикновения анасон обаче има и вещества, които не се откриват в етеричното масло, добито от звездовидния анасон - анизкетон, куминалдехид, ацеталдехид и др. Анетолът в етеричното масло на обикновения анасон е до 90%. Отличително за маслото е, че е изключително чувствително по отношение на съхранение. Ако не се съхранява правилно, той димеризира в двуанетол, за който се предполага, че има естрогенни свойства.

При образуване на двуанетол етеричното масло става отровно. Ето защо маслото от анасоновите плодчета трябва да се държи на тъмно и хладно място в добре затворени съдове до 2 години. Под действие на въздуха и слънчевите лъчи и при нагряване то постепенно добива тъмен цвят и неприятен вкус.

Избор и съхранение на анасон

На пазара може да откриете както цели, така и смлени семена от анасон. Може да запазите аромата на подправката до една година, ако я съхранявате в херметически затворен буркан, поставен в сухо, тъмно и хладно място.

Анасон в кулинарията

Уникалният аромат и вкус на анасон предполагат специфичната му употреба в кулинарията. Често листата му се използват за подправяне на салати, а семената - в сладкарството за поръсване на питки, хляб и други. Етеричното масло и анетолът се употребяват предимно за приготвяне на напитки, предимно ликьори. Плодовете се употребяват и за ароматизиране на чай от билки.

Семена анасон

Анасонът е силна кухненска подправка и се използват обикновено 1-2 г плодове за 10 порции. Често с анасон се овкусяват в сосове, ястия от месо, дребни сладки или се използва за посипване на хляб и други печива, за приготвяне на напитки (анасонова ракия). Плодовете служат и за подправки при приготвянето на стерилизирани пресни краставички. Добре се комбинират с карамфил, индийско орехче, джинджифил.

Важно е да знаете, че семената на анасон бързо губят аромата си, затова купувайте цели семена, а не смляни. Съхранявайте ги в херметически затворен съд, в тъмно помещение или шкафове. В краен случай прибирайте анасоновите семена в хартиени пликове.

Ползи от анасона

Доста здравословни ползи могат да се извлекат от употребата на анасон. С времето той се е доказал със своето очистително, пикочогонно, отхрачващо и успокояващо действие. Има способността да премахва спазмите на червата. Действа противовъзпалително, като прогонва газовете от червата. Смята се че разрушава камъните в бъбреците и пикочния мехур. Естрогенното действие на дианетола в етеричното масло на анасона подобрява функцията на млечните жлези и увеличаването на кърмата при кърмещи жени.

Анасон успешно се прилага при лечение на бронхити, простуда, пресипнал глас, стомашночревни колики, образуване на газове, бъбречнокаменна болест, високо кръвно налягане, хълцане, при недостиг на кърма, нередовна менструация.

Добре е да се знае, че освен благотворното влияние върху гласа, чаят от анасон спомага за отделянето на бронхиални секрети и отпушва носа. Отвара от растението се прилага ефективно като помощно средство при лечение на ангина, ларингит, фарингит, хроничен бронхит, бронхиална астма.

Билката има и болкоуспокояващото действие. Дрогата се предписва при колики в стомаха. Етеричното масло има и добър ефект при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Анасоновото масло пък засилва кръвооросяването на кожата. Капнато върху хартия, етеричното масло прогонва насекомите.

Отвара от анасон за спаднал глас

Още от векове народните лечители препоръчвали отвара от анасон за спаднал глас. За целта в ½ ч.ч. семена от анасон трябва да се залеят с 500 мл вода. Билковата отвара трябва да се остави да поври около 15 минути. След това течността се прецежда, семената се изхвърлят, а в чая се добавя ¼ ч.ч. мед и се разбърква до стопяването му. Чаят се сваля от котлона и се прибавя една лъжица коняк или водка. Отварата от анасон се приема по 1 с.л. на всеки половин час. До вечерта гласът ви ще се възстанови напълно. болките в гърлото ще престанат, напълно ще се възвърнат звукът и тембърът на гласа.

Запарка анасон

3-6 ч. л. счукани плодчета от анасон се заливат с 400 мл кипяща вода. Извлекът се прецежда след 60 минути и се приема по 60-120 мл 3 пъти дневно след ядене. Анасоновото масло може да се употребява по 1-2 капки върху бучка захар 2-3 пъти дневно.

Вреди от анасона

При деца анасонът трябва да се прилага много внимателно по указание на специалист. Внимателни към анасона трябва да са хората с установена алергия към билката или към етеричното масло от анасон.

5 1
4 1
3 2
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати