Ким (Carum carvi) е специфична ароматна подправка, която у нас е позната като кимел, див анасон, диво резене. Самото растение ким е тревисто многогодишно от сем. Сенникоцветни и роднина на магданоза и морковите. Кимът се среща в диворастящо състояние в Европа, Азия и Северна Африка, както и у нас, където може да го видим да расте свободно по ливадите на Централна и Западна Стара планина, Рила, Родопите и др.
Кимът достига на височина 30 см, а листата му наподобяват тези на морковите. Познатата ни подправка всъщност са плодовете на растенито, които погрешно се наричат семена, защото доста приличат на такива. Култивираният ким се различава от диворастящия, защото се отглежда като двугодишно растение.
Семената се сеят директно на открито между май до септември, предимно на места с добро слънчево огряване. Плодовете на култивирания ким са готови за консумация на следващата година. Освен това източноевропейският ким се характеризира със сравнително малки плодове, а по-едри притежава холандския ким.
Малките плодчета на растението имат силен анасонов аромат и вкус. Те трябва да се оберат преди напълно да узреят. Когато те преминат от восъчна към пълна зрялост и започват да покафеняват. Най-често зрънцата ким се употребяват цели без да се смилат. Тяхна алтернатива са семената на благия бъз, от които кимът се различава по формата, вкус и аромат.
История на ким
Историята на тази ароматна подправка, която не трябва да се бърка с кимион, започва доста отдавна - от Евразия и Северна Африка. Има данни, че кимът е бил култивиран в Египет още през 1500 г. пр.н.е.
Съществуват и археологическите доказателства под формата на останки от кимови плодове, намерени край огнищата на няколни жилища още 3000 г. пр. н.е. в Германия, а също така в гробниците на египетските фараони. Данни за кима откриваме и в готварската книга на римския гастроном и кулинарен автор Апиций, който включва подправката в няколко свои рецепти и то в доста обилни количества.
През Средновековието пък около кима витаел мистичен ореол, защото му приписвали магически способности. Дори великия Шекспир споменава подправката през 16 век в своите произведения. Чревоугодникът и бонвиван сър Джон Фалстаф е любезно поканен на блюдо с ким.
От ким се добива и етерично масло, което се получава чрез дестилация с водна пара от плодовете. Маслото от ким представлява сивокафява течност със специфичен мирис и слабо парлив вкус. Етеричното масло на кима е полезно, защото стимулира секрецията в стомашно-чревния тракт и млечните жлези. То намира приложение като ароматизатор в козметиката, при направата на сапуни, лосиони и парфюми.
Състав на ким
Плодовете на ким са много богати на етерично масло. Тяхното съдържание е между от 3% до 7%, а това масло има много характерен вкус и мирис. Този вкус и мирис се дължи основно на ефирните масла карвон и лимонено.
Съхранение на ким
Кимът е подправка, която може да се намери в повечето магазини в малка опаковка от 10 г. Съхранявайте я в закрити, сухи и проветриви места. Не съхранявайте ким на светло, в близост до места, където се готви и се издига пара. Уврете се, че контейнерите ви за съхранение са добре затворени.
Готвене с ким
Кимът е специфична подправка, която най-често се добавя в мазни и по-трудно смилаеми храни, като свинско месо, гъски, патица, ястия със зеле, цвекло и т.н. Освен това тя е една от любимите ароматни подправки, обикнати за завършване вкуса на соленки, пайове, баници, различни хлебни изделия. Ароматът на кима много добре подхождат на някои сирена, извара, млечни пастети и други млечни продукти.
С дозирането на подправката обаче трябва да се внимава, защото вкусът й е доста наситен и между половин и 1 ч.л. ким е напълно достатъчна за ястие за 4 порции.
Доста голямо приложение малките плодчета на кима намират в производството на много видове колбаси или пък консерви с месо. Влагането на ким в консервирани продукти действа противомикробно и като консервант. С ким се приготвят също така и доста ароматни напитки, като ликьори и ракии. Доста често вкусът на подправката е подходящ за овкусяване на зимни супи и други зимни ястия, популярни доста в централно-европейската и скандинавската кухня. Въобще употребата на ким носи много уют у дома, особено през студеното време.
Ползи от ким
Кимът подпомага храносмилането и затова е удачно с него да се подправят тежки храни от животински продукти или трудно смилаеми зеленчуци, като зеле. Плодчетата, както и етеричното масло от тях стимулират стомашната секреция и подпомагат храносмилането. Напитките с ким, включително и чай от ким са ефикасно средство срещу колики и някои други стомашни заболявания.
За по-добро храносмилане се препоръчва по време на обяд или вечеря да пиете успоредно и чай от ким. Той с голяма успеваемост предотвратява образуването на газове и притъпява усещането за подут стомах. Това е в резултат на повишеното производството на храносмилателни сокове, с помощта на които храната се усвоява по-лесно от обикновено.
По подобие на анасона и копъра, ароматните вещества в кима стимулират лактацията, в резултат на което са препоръчителни за кърмещи майки и родилки. Ако пък имате проблеми с лошия дъх, то дъвчете по няколко плодчета от ким, за да ви помогнат да се справите с проблема.
Освен че се счита за най-ефикасното средство срещу образуване на газове, ким се използва и като средство при преяждане и спазматични оплаквания в стомашно-чревния тракт. Той подпомага заличаването на нервни смущения в сърдечно-съдовата система, а освен това се тачи като ефикасно средство против кашлица.
Ето по-подробно за ползите от кима:
Укрепва имунната система
Поради високото съдържание на летливи масла, витамини и минерали, кимът е естествен адювант за укрепване на имунната система. Бори се с гадене и анемия. Той е богат на желязо и органични съединения, които помагат за по-доброто усвояване на желязото в тялото, но също така и за облекчаване на гаденето.
Премахва болките в гърба
Този ароматен продукт е надежден съюзник срещу болки, особено болки в гърба, коляното или ставите. Трябват ви малко масло от ким, смесено с мед и малко оцет, и с получения разтвор масажирате засегнатите области.
Чай от ким
2 ч.л. семена от ким се заливат с 1 ч.ч. вряла вода. Запарва се за 15 минути, след което се прецежда и се пие по 1 ч.ч. преди хранене.
Чаят от ким ни радва с многото си предимства.
Подобрява храносмилането
Семената имат спазмолитично действие, а редовната консумация насърчава оптималното храносмилане и спомага за елиминирането на газовете от стомаха и червата.
Подходящ за хора с диабет
Кимът има важна роля в регулирането на нивата на кръвната захар и действа като допълнение както за предотвратяване, така и за облекчаване на симптомите на диабет тип 2. Редовната консумация спомага за понижаване на кръвната захар и понижава инсулиновата резистентност.
Кимът е богат на желязо и съдържа летливи масла. По този начин, когато имате проблеми с храносмилането и се сблъсквате с чревни спазми, коремни колики, проблемен чревен тракт, този чай се превръща в идеалното решение и ще ви помогне да се отървете от болката и мъките.
Известно е, че чаят от ким се бори с коликите при деца и кърмачки. В последния могат да се използват препарати от ким за стимулиране на млечната секреция, заедно с други растения като анасон или копър.
За кърмачета и деца приготвяйте чай от половин чаена лъжичка плод ким в 100 мл вода. При кърмачета се прилагат 6 супени лъжици, докато при деца над 5-годишна възраст пълното количество може да се даде през деня.
Кимът помага да се отървем от умората
Храните, подправени с ким, кориандър или няколко зърна пипер са полезни и имат ефект на ободряване на тялото, а също и за премахване на умората.
Тинктура от ким
Смесете 10 супени лъжици ким на прах с 50 ml плодова ракия, но с концентрация на алкохол 50% и оставете всичко да кисне 2 седмици. След това време тинктурата се прецежда и се поставя в малки съдове, които се държат на хладно и тъмно място. Приема се по различни причини само след консултация с билкар.
Вреди от ким
Силният аромат и вкус на кима са в състояние да ви накарат да се почувствате лошо, ако предозирате с подправката. Също така е важно да не се опитвате да събирате самостоятелно плодчета от ким. Той има доста двойници и растения от сем. сенникоцветни, като например дивия кервел, които може да е токсичен.
