Хмел

Хмел

Хмелът /Humulus lupulus L./ представлява многогодишно тревисто растение с много дълго пълзящо коренище. Стеблото му достига до 6 метра, а цветовете му наподобяват шишарка, която при узряването си достига до 5 см. Плодът на хмелът се оприличава на яйцевидно сплеснато орехче. Цъфти през месеците май-октомври.

Хмелът расте около влажни широколистни гори и храсталаци, край потоци и реки. Разпространен е в цялата страна, 1000 метра надморска височина. Среща се и из цяла Европа. Най-широкото приложение на хмела е в производството на любимата на милиони хора бира.

История на хмела

Кога и къде точно са започнали да използват за пръв път хмела като главна съставна част на бирата не е ясно. Според известния шведски естествоизпитател Карл Линей, хмелът е пренесен в пределите на Римската империя от готите или други племена още по времето на Великото преселение на народите от Източна Европа. Други учени смятат, че хмелът за пръв път е култивиран от славяните, и съответно те първи са го използвали за направа на бира.

В западните писмени източници хмел за пръв път се споменава от епископ Исидор Севилски. Повечето учени споделят мнението, че първоначално хмелът е започнал да се използва в пивоварните на францисканските, бенедиктинските и августинските манастири, преди всичко в Южна Германия. Това става около 10-11 век.

Въпреки че хмелът не отговаря за вкусовите качества на бирата, той я прави много трайна, което е било много важно във времената, когато не е била открита пастьоризацията. Така с течението на времето хмелът започва да се култивира масово.

Пивоварните закупували два вида хмел – по-скъп, употребяван за направата на т.нар. лагерни сортове бира /които се съхранявали до лятото/ и по-евтин хмел, който се използвал за бирата, която подлежала на директна консумация. Постепенно ролята на градовете, в които се прозвеждал хмел ставала все по-важна и по-важна. Различни привилегии, благодарение на пивоварството получили Бремен, Гданск, Любек и Рощок.

Шишарки от Хмел

През 14 век в център на европейската търговия се превръща Нюрнберг. Така благодарение на увеличаването на трайността на бирата, превозването й на големи разстояния станало възможно и тя се превърнала в една от най-оборотните стоки.

Състав на хмела

Шишарките на хмел съдържат от 0.2 до 1.7% етерично масло и до 20% горчиви вещества, сред които лупулин и хумулин /производни на хлорогуцина/, които при своето разлагане образуват изовалерианова киселина. Хмелът съдържа още аспарагин, холин, лейкоантоцианиди, органични киселини /изовалерианова, валерианова, нобензоена/. В състава има и естрогенодействащи вещества.

Луполинът съдържа до 3% етерично масло, което се състои от 30 до 50% мирцен, 30 до 40% естери на мирценола, терпенови алкохоли, кетона лупарон и лупаренол. Открито е наличието на лупанон-фенолов естер с много слаба валерианова миризма. В състава влиза и алкалоидоподобното вещество холеин, което има леко наркотично действие.

Съхранение на хмел

Използваемите части на хмела са шишарките, които обаче трябва да бъдат, докато още са затворени. Най-добре това да става август месец. Люспите на съцветието и цветчетата му са покрити със смолисти жлези, които имат светложълт цвят. Тези жлези се отделят чрез претриване през сито. Имат горчив вкус и характерна миризма. Сушете шишарките на сянка. Изсушеният вече хмел трябва да има жълтозеленикав цвят, миризма и леко горчив вкус. Съхранявайте на тъмно, прохладно и сухо място.

Хмелови Шишарки

Употреба и ползи от хмела

Освен че е една от основните суровини в пивоварните, хмелът носи и редица ползи за здравето. Той се използва за лечението на много заболявания. Използват се шишаркоподобните съцветия на хмела и жлезите, които са много богати на етерични масла. Известно е, че хмелът има общо противоспастично, успокояващо, и болкоуспокояващо действие.

Хмелът подобрява храносмиланетом, има диуретично действие и възбужда апетита. Помага при анемия и действа благоприятно на кръвоносната система, защото пречиства кръвта.

Хмелът действа успокояващо на нервната система. Той е особено полезен при алкохолен делириум, хистерия, нервно разстройство, безсъние, чувство на безпокойство. Той е много полезен при гръдна жаба и сърдечни заболявания. Успокоява синдрома на раздразненото черво и облекчава симптомите на колит. Прилага се при заболявания на черния дроб, жълтеница. Хмелът намалява чувствителността при невралгия и болка.

Накиснете 2 с.л. хмел в половин литър вряла вода и го оставете да престои 2 часа. Пийте по една чаша преди хранене, общо 4 път на ден.

Облекчава упоритата кашлица, понижава високата температура и болките, отстранява натрупаните в тялото отрови и възпаленията. При артритни и ревматични болки се използва под формата на намазка. Мехлемът от хмел е полезен при оплешивяване. Външно хмелът се прилага при отоци и язви.

Оказва се, че хмелът намира широко приложение и в козметиката. Маслото от хмел се използва в много кремове и други козметични продукти, които са предназначени за подхранване и омекотяване на кожата.

Вреди от хмела

Хмелът не бива да се приема от хора, които вече са прекарали инсулт, стенокардия или инфакт на миокарда. Не се препоръчва употребата на големи дози от билката или прекалено продължителен прием. Кърмещите жени също не бива да приемат хмел, защото се счита, че той намалява секрецията и може да доведе до спиране на кърмата.

5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес

Свързани рецепти