Латинка /Tropaeolum/ е красиво цвете, което е широко разпространено в нашата страна като стайно декоративно и градинско растение. Представител е на семейство Латинкови, което се състои от 50 вида, а произходът им е от Централна и Южна Америка. Както и редица други растения, различните видове латинка са били използвани за храна в родината си.
Индианците са отглеждали многогодишни латинки с вкусни клубени. В наши дни тези клубени се приготвят множество ястия в Андите. В Европа латинките са пренесени през 16 век, когато испанските конкистадори донесли техните семена и много скоро станали неразделна част от градините.
Латинското наименование на латинка се свързва с „trophae”, което означава малък трофей. Най-вероятно тази асоциация идва от шлемовидната форма на цвета и красивите щитовидни листа.
Състав на латинката
Латинката има изключително разнообразен химичен състав. Богата е на калий, йод, фосфор, провитамин А, и витамините В1 и В2. Съдържа растителни антибиотици, витамин С, фитонициди, етерично масло.
Видове латинка
Голяма латинка – по принцип е многогодишно растение, но в нашата страна не може да издържи на големите студове и затова се подновява всяка пролет. Има неправилни цветове с дълга шпора, която е пълна със сладък сок. Има приятен аромат, а палитрата, в която е обагрена е изключително разнообразна – жълто, оранжево, кафеникаво-червено, яркочервено и розово. Има две форми – увивни, които достигат дължина до 2.5 метра и храстовидни форми, достигащи височина до 40 см.
Дребна латинка – тя е абсолютно умален вариант на голямата латинка.
Щитоносна латинка – характерни за нея са тъмнозелените щитовидни листа и красивите тъмночервени цветове.
Чуждоземна латинка – вече и в нашата страна могат да се видят огради, които са обвити от дългите до 3-4 метра стебла. Външният й вид е малко по-различен от типичните представители на латинката – цветчетата са яркожълти, а листата са дребни и силно насечени.
Културна латинка – обединява в себе си предимно хибриди от сортовете на голямата и щитоносната. Растенията са едногодишни, с гъсто събрани листа. Украсяват се с най-разнообразни цветове от май месец до настъпването на първите студове.
Къдравата и лазурната латинка са много красиви видове, но за съжаление е много трудно да се намерят семена от тях в нашата страна.
Отглеждане на латинка
Латинката се размножава чрез семена. Засяването става през април месец на постоянното място на растението, защото кореновата система много лесно се поврежда при пресяване. В гнездото се поставят 3-4 семена, които след няколко седмици поникват, а след месец ще цъфнат. Почвата не бива да е много богата, дори ако е наскоро торена с прясна оборска тор направо е отровна за латинката.
Полива се умерено, но без да се прекалява, защото не търпи силна влага. С латинка може да украсите всяко едно слънчево или леко сенчесто място. Чуждоземната латинка и увивните сортове са идеални за украса на беседки или огради.
Латинка в кулинарията
Дори и да не вярвате, в готварските книги се срещат много рецепти, които използват вкуса на това растение. Латинката се използва в салати, супи, маринати и пюрета. За готварски цели се използват твърдните цветни пъпки, пресните листа на цветето и недозрелите семена.
Листата на латинка може да събирате от пролет до късна есен, плодовете – веднага след падането на прецъфтелия цвят, докато все още не са станали твърди. Листата са подходящи за сушене, а пъпките и зелените плодчета могат да се мариноват.
Още в далечни времена монасите са добавяли в салатите си листа и цветове от латинка. Старателно са пазели тайната на своите рецепти. В миналото латинката е била позната като кардиналска салата. Всички части на латинката притежават приятен пикантен вкус, а острият й аромат европейците са смятали за възбуждащ апетита през 19 век.
И до ден днешен във Франция добавят в салатите цветове от латинка. Едрите семена, които приличат на малки сбръчкани орехчета се варят в оцет и се ползват като подправка за месо.
Ползи от латинката
Като лекарствено средство латинка е почти забравена в наши дни. Богата е на растителни антибиотици, затова салатата с нея е полезна при грипови състояния, заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове. Отдавна е известно, че всички части на латинката са полезни при мъжки и женски климактериум. Помагат при депресия, потиснатост и раздразнение.
Години наред семената от латинката са били използвани за лечение на импотентност. За тази цел ги счуквали и заливали 1 ч.л. от тях с вряла вода. Завивали ги на топло и ги оставяли така 2 часа. Настойка от растението се пие при изтощение, анемия, проблеми с бъбреците, различни кожни раздразнения. Етеричното масло в латинката има противогъбично и антибактериално действие, укрепва защитните сили на организма.
