Лопуш

Лопуш

Лопушът /Petasites hybridus/, наричан още чобанка и лечебна овчарка представлява многогодишно тревисто растение с месесто пълзящо коренище. На пролет лопушът развива цветосносни стъбла, които достигат височина до 80 см. Приосновните листа са едри, бъбрековидни или сърцевидни, неравномерно назъбени, отгоре са зелени и гладки, а отдолу – светлосиви и пухести.

Дръжките на лопуш са кухи. Листата се появяват след цъфтенето на растението, като по-късните листа са голи и зелени и от двете страни. Цветовете са червеникави, в редки случаи бели.

Поместени са в кошнички, събрани в гроздовидни съцветия, които съдържат малобройни мъжки цветове, периферни женски тръбести и голямо количество двуполови безплодни цветове. Плодът е хвърчилка. Лопушът цъфти през месеците април-май.

Лопушът расте по бреговете и канавките на ручеите и реките. Среща се най-вече в Южна и Централна Европа, до около 1000 метра надморска височина. Среща се в цяла България. Лопушът не бива да се бърка с лапад и репей, защото макар и леко да си приличат, те са съвсем различни растения.

Състав на лопуш

В лопуш се съдържат сапонини, смоли, органични киселини, пектинови вещества, холин, инулин. Лопушът е богат на сесквитерпеновите лактони петазалид А и В.

Събиране и съхранение на лопуш

Листата на лопуш се берат при пълното им развитие – през юли-август. Изсушават се на сянка, като изсушените листа трябва да са зелени на цвят, без мирис и с леко горчив вкус.

Растение Лопуш

Допустимата влажност е около 13%. Коренищата на лопуша се вадят през есента – септември-октомври месец. Сушат се на сянка. Правилно изсушените коренища са кафеникави на цвят, без мирис и с леко горчив вкус. Допустимата влажност е около 14%.

От 7 кг набрани листа се получават 1 кг изсушени. От 4 кг коренища се получава 1 кг изсушен материал. Срока на годност на целите и рязани листа е 2 години, на целите коренища – 3 години.

Ползи от лопуш

Лопушът е много популярна билка в българската народна медицина. Тя се препоръчва за лечение на различни видове кашлица и на заболявания на дихателните пътища като магарешка кашлица, бронхити и бронхиална астма. Лопушът едновременно има противокашлично действие, а от друга – успокоява раздразнените лигавици.

Билката има диуретично, антиасматично, противовъзпалително, омекчаващо и потогонно действие. Лопушът е известен с доброто си действие при главоболие, като при честа употреба на билката може да се редуцира до голяма степен тежестта и продължителността на мигрената.

Корените на лопуш се използват за облекчаване на симптомите при малокръвие, липса на апетит, тежест в стомаха, епилепсия, метеоризъм. Външно листата могат да се използват при рани, циреи, изгаряния, изкълчвания и навяхвания.

Стомашни проблеми

Тя съдейства за по-бързото възстановяване и заздравяване на раните. Чай, приготвен от лопуш предизвиква изпотяване и затова се препоръчва при треска и задух. Спазмолитичното действие на лопуша е много добре изучено. Според специалистите то се дължи на съдържащия се в лопуша петазолид и неговите производни.

Специалистите препоръчват лопушът да се пие два път дневно. Прави се запарка от 1 ч.л. лопуш и 250 мл вряща вода. Оставя се да се запари за 5 минути. Изпива се за един ден на малки глътки.

В народната медицина лопушът се прилага и за лечение на гастрит и язвена болест, както и като противоглистно, антиасматично и диуретично средство.

Вреди от лопуш

Билката има много силно действие, поради което употребата й трябва да се извършва само по лекарско предписание и под лекарски контрол. Заради силната токсичност на лопуш, тя трябва да се прилага в много малки количества, за да се избегнат възможни отрицателни последици. Лопушът е забранен за консумация от бременни жени.

5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
петър
петър
17.09.2015 21:06
Като гледам на снимката ми мяса на подбел
0
0