Повет /Clematis vitalba L./ представлява многогодишно дървенисто, разклонено увивно и катерливо растение от семейство Лютикови. Поветът е разпространен цялата страна – от крайбрежието на морето до 2000 метра надморска височина в планините.
Расте сред храсталаците, по разсветлените места в горите, катери се по огради и зидове. Най-добре се развива в крайречните храсталаци и гори, където много често се изкачва по върховете на дърветата и покрива короните им. Поветът е разпространен и в Кавказ, Европа и Югозападна Азия.
Стъблото на повета е с дължина до 30 метра. Израства от силно развито коренище и живее най-много до 24 години. Листата му са перести, срещуположни и на дълги дръжки.
Повет започва да цъфти към края на май и цъфтежът му продължава до края на август или началото на септември. Цветовете са с дълги дръжки, събрани в сложни метличести съцветия. Имат бял цвят и слаб аромат. Околоцветните листчета са четири с много тичинки.
Наскоро след като цветовете на повет започнат да прецъфтяват, тяхното място се заема от пухкави сборни сребристо-сиви плодове, които са с големина като топка за тенис. Всеки плод се състои от многобройни продълговати и леко сплеснати червеникаво-кафяви плодчета.
Макар много често обикновеният повет да се появява като досаден плевел, той е полезно техническо и украсно растение. Той е много красив, когато се появят големите перести листа, но става още по-красив при появяването на белите съцветия.
Затова в редица европейски страни поветът се отглежда като украсно растение в парковете и градините, най-често за озеленяването на беседки.
Състав на повет
Поветът съдържа протоанемонин, който при сушене се превръща в анемонин; витамин С и провитамин А; етерично масло; сапонинът леотин; триметиламин; гликозиди; восъчни вещества; мирицилов и церилов алкохол. В повета се съдържат и ценни алкалоиди – клематитол, анемол, ленонтил.
Събиране и съхранение на повет
За лечебни цели се събира надземната част от растението. Събирането й трябва да стане по време на цъфтежа – май и юни месец. Корените също се използват с медицински цели, но могат да се берат целогодишно.
Поветът се суши на сянка, като допустимата влажност на изсушената билка е около 12%. Срокът на годност на нарязаните стръкове е 2 години, а на целите – 3 години. Съхранявайте изсушения повет в прохладни и сухи помещения.
Ползи от повет
Поветът има много добро потогонно, пикочогонно, фунгицидно и бактерицидно действие. Използва се при главоболие, отоци, срещу стомашни язви, циреи, ставни болки и шипове. Поветът помага при възпаление на очите, някои венерически заболявания, треска и разширени вени.
Народна медицина с повет
В българската народна медицина повет се използва при стомашна язва, треска, язви от разширени вени. Външно се прилага за бани при краста и за налагане при циреи. Същото действие има и коренът на билката.
Подкоровата тъкан на стъблото, прясно счукана и смесена със зехтин се прилага под формата на лапи при шипове, ставни болки и ревматизъм. Налагането не трябва да бъде по-дълго от 6 часа, защото съществува опасност от изгаряния.
За вътрешно приложение 1 ч.л. повет се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 5 минути. Пие се по една кафена чашка преди ядене, три път дневно.
За да направите маслен извлек от повет залейте 1 част сухи листа с 10 части зехтин и оставете да престои около 10 дни. Използвайте за локално приложение.
Вреди от повет
Поветът трябва да се приема по лекарско указание и в точните дози, за да се избегнат възможни странични ефекти. При предозиране се появяват симптоми на натравяне, които въздействат върху нервната система, причиняват загуба на чувствителност при болка, понижава се телесната температура. При бране стъблата и листата може да предизвикат раздразване на кожата.
