Ружа /Althaea officinalis/, позната още като лечебна ружа, бяла ружа, бял слез е многогодишно тревисто растение от семейство Слезови. Има право стебло, което достига до 2 метра височина. Листата на ружата са триъгълно яйцевидни или цели.
Цветовете са едри, многобройни, единични или на групи в пазвите на горните листа на растението. Плодът на ружата достига до 10 мм в диаметър. Разпада се на 15-25 светлокафяви плодни дяла. Ружата цъфти от юли до септември месец.
Ружата расте по ливади, влажни места, край храсталаци и реки, в блата, равнини и долини. Разпространена е в цяла България до 1000 метра надморска височина. На някои места ружата се отглежда като декоративно растение. Освен в нашата страна, ружата се среща почти в цяла Европа.
История на ружа
Още в древността ружата е била използвана от спортистите и гладиаторите. Древногръцкият учен Плиний е препоръчвал растението при болки в ставите след физическо натоварване.
Авицена е предписвал за пиене отвара от растението при кашлица и тежки наранявания. Рицарите са лекували своите рани с цветове, запарени във вода и мед. Отварата е била позната като девическа кожа, защото хората са вярвли, че регенерира раните и намалява болките.
В миналото изчистеният корен е използван като клечка за дъвчене при поникване на млечни зъби при бебета. В наши дни основно се приемат отвари от корените и стръковете на ружата, които отделят слизести вещества.
Отглеждане на ружа
Ружата, която се отглежда с декоративна цел, има много красиви цветове, които могат да бъде оцветени в жълто, розово, червено или бяло. Ружата обича да е на добре осветено място. Семената се засяват през месец март на 1-2 см дълбочина.
Ружата се развива много добре на всички видове почви, но се препоръчва мястото да е добре подготвено. Не понася излишна вода. По време на цъфтежа ружата е много ефектна и красива.
Състав на ружа
Ружата съдържа около 30% пектин, 20% слузни вещества, танини, слуз, витамин С, каротин, етерично масло, минерални соли. Цветът на ружата съдържа пигмента малвидин. Корените на билката съдържат голямо количество слуз, до 35% аспарагин, бетаин, скорбяла, мазнини, минерални вещества, нишесте и др.
Събиране и съхранение на ружа
Използваемата част на ружа са листата, цветовете и корените. Листата и цветовете се берат по време на цъфтежа, но без дръжките. Сушат се на сянка, като допустимата влажност е около 14%. Срокът на годност на целите корени е 3 години, а на рязаните е 2 години.
Корените се вадят през февруари-април или през септември-октомври. Използват се корените само на двугодишни растения, защото корените на едногодишните растения са тънки и не съдържат достатъчно количество слуз. Тригодишните растения пък имат вдървени корени с малко слуз.
Ползи от ружа
Корените и стръковете на ружата притежават много силно противовъзпалително и отхрачващо действие, което ги прави особено подходящи при остри и хронични дихателни заболявания.
Корените очистват дихателните пътища от събралите се секрети.
Омекчаващото и противовъзпалителното действие на лечебната ружа се използва при заболявания стомашно-чревната система. Билката помага и при язва. Ружата се препоръчва при дизентерия и хронични колити. Тя оказва противодиарично действие.
Народна медицина с ружа
В народната медицина ружа се използва при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при проблемно уриниране, кашлица, кръвохрачене, пресипнал глас.
Външно билката се прилага за гаргара при зъбобол, за жабурене при възпалени венци, за налагане на лапи при циреи, отоци, екземи, рани. Под формата на компреси се използва при разранени зърна на гърдите на кърмачките и при възпаление на очите.
За вътрешно приложение 1 с.л. ружа се залива с 500 мл хладка вода. Кисне 2 часа. Отварата се пие подсладена с мед 15 минути преди хранене по 1 винена чаша.
Пресни смачкани плодове на ружата се слагат топли за успокояване на възпалена кожа. Стритата на прах ружа се използва като слепващо вещество при производството на таблетки.
Запарка от листата на ружа се използва при диария, кашлица, цистит. Отвари, тинктури и лапи от билката могат да се използват при всякакви възпаления.
Не са познати странични ефекти от употребата на лечебна ружа.
