Росен

Билка Росен

Росен /Dictamnus Albus/, познат още като русалийче и самодивско цвете представлява многогодишно тревисто растение от семейство Седефчеви.

Среща се сравнително рядко, предимно по южните склонове на планините, във варовитите, сухи и песъчливи почви. Образува по няколко стъбла с височина около 90 см. Те завършват с голям грозд от цветове, които имат формата на разперена пеперуда.

Цветовете на росен са бял, червен или розов. Отделят голямо количество етерично масло, което силно насища въздуха. Те са много красиви и едри, събрани в класовидни съцветия. Плодът на росена е разпуклива кутийка, съдържаща няколко черни и блестящи семена.

Цъфти през май, до юни-юли, а семената узряват през август и септември. През това време кутийките се разпукват, изстрелвайки семената на 3 метра разстояние. Това е и времето в което, растението отделя най-голямо количество етерично масло.

Етеричното масло така насища въздуха, че ако в горещ и слънчев ден се доближи клечка кибрит към билката, въздухът около него ще избухне в пламък. Отделя се черен дим, но без росен да пострада.

Размножава се чрез разделяне на храста, семена или резници. Растенията, които са отглеждани от семена цъфтят едва след втората година. Разделянето на храста трябва да се прави през есента или рано напролет. На едно място росенът може да расте 8-10 години.

Росен

Според народните поверия, самодивите вият своите венци от росен. Разпространен е и обичаят ходене по росен, който се изпълнява срещу Спасовден. Болни от различни болести и бездетни жени отиват в ливади и гори, където расте лековитата билка. Те носят със себе си нова кърпа, зелена стомна, пита хляб, бъклица вино и печена кокошка.

Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се вода и скришом влизат в селото. Така нашите предци са вярвали, че ще оздравеят, благодарение на действието на росена. Коренът се използва и днес в хомеопатията и съвременната народна медицина.

Състав на росен

Корените на росен съдържат горчиви вещества, сапонини, етерично масло, фурокумарини и алкалоиди. Етеричното масло на росена е силно токсично и мирише неприятно.

Събиране и съхранение на росен

Използваемата част на билката са корените. Те се вадят през есента, а семената след узряването им, през август-септември. При събиране на корените трябва да се работи с предпазно облекло, защото росенът има дразнещо действие. Корените се изсушават на сянка. Правилно изсушената билка трябва да има горчив вкус, неприятен мирис и светлокафяв цвят.

Ползи от росен

Росен има много добро потогонно и пикочогонно действие. Освен това има противобактериален, противогъбичен и противоглистен ефект. Понижава температурата и подобрява храносмилането.

Росен се препоръчва от народната медицина при затруднено уриниране, пясък в бъбреците, проблемна менструация, възпаления в бъбречните легенчета, епилепсия, ревматични заболявания, бяло течение, паразити, подагра и други. Успокоява нервите.

Болезнена менструация

Народна медицина с росен

Българската народна медицина препоръчва употребата на корена при камъни и песъчинки в бъбреците, хемороиди, ревматизъм, недостатъчна и болезнена менструация, истерия, глисти, епилепсия.

Външно се препоръчва за отвара за бани при напукани крака и ръце, както и при ревматизъм при малки деца. Счуканите листа и цветове, смесени със зехтин се използват за налагане при шипове и ревматизъм.

1 кафена лъжица корени от росен се варят за 5 минути в 400 мл вода. Пие се по една винена чаша, три пъти дневно преди хранене.

Вреди от росен

Въпреки че е лековита, росенът е и отровна билка. Поради тази причина по време на събирането му бъдете внимателни, а преди прием на росен трябва да се направи консултация с лекар, за да се избегнат възможни негативни последици.

Ако събирате росен без предпазно облекло и ръкавици могат да възникнат сърбежи и други неприятни кожни прояви, които са резултат от токсичността на етеричното масло.

5 2
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати