RSS
Магданоз
петък, 11 юни 2010
Магданозът е чудесно средство за изцеление и питателна храна. Повечето хора не осъзнават тези му качества и смятат, че растението се използва главно за декоративна гарнитура. Продължавайте да четете и ще научите за ползите и качествата на магданоза.
Двата най-популярни вида магданоз са къдравия магданоз и италианския плосколистен магданоз. Италианският сорт е по-ароматен и по-малко горчив на вкус, отколкото къдравия. Съществува и друг вид магданоз, известен като вкоренена ряпа (или сорт Хамбург), който се отглеждат поради своите корени, наподобяващи корен на репей. Магданозът принадлежи към семейство сенникоцветни.
Произходът на магданоза води началото си от Средиземноморския регион на Южна Европа. Докато е бил култивиран в продължение на повече от 2000 години, магданозът е използван повече като лекарство, отколкото като храна. Древните гърци са считали магданозът за свещен и са го използвали не само за украса на победителите в атлетичните състезания, но също така и за декориране гробниците на починалите. Практиката за използване на магданоза като гарнитура действително има дълга история, която води началото си от цивилизацията на древните римляни.
Хората са започнали да консумират магданоз като подправка по някое време през Средновековието в Европа.
В някои страни, къдравия сорт е по-популярен. Това води началото си от древните предпочитания към този вид, тъй като хората са оприличавали плосколистния магданоз на вид отровна трева.
Винаги когато е възможно, е необходимо да се избира пресен магданоз пред сушената му форма, тъй като е с по-добри вкусови качества. Трябва да се избира свеж магданоз, който е с наситен зелен цвят и изглежда свеж и хрупкав. Необходимо е да се избягва този, чиито лиса са увехнали и пожълтели. Пресният магданоз е необходимо да се съхранява в хладилник в найлонов плик.
Съхранение на магданоз
Плосколистният магданоз може да се съхранява също и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Къдравият магданоз се съхранява по-добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване.
Магданозът е сред малкото на брой храни, които съдържат измерими количества оксилати, естествено съдържащи се вещества в растенията, животните и хората. Когато оксилатите станат прекалено концентрирани в телесните течности, те могат да се захаросат и да причинят здравословни проблеми. Поради тази причина хора с вече съществуващи и нелекувани проблеми с бъбреците или жлъчката трябва да избягват консумацията на магданоз.
Магданозът е отличен източник на витамин А, витамин С и витамин К. Той е добър източник на желязо и фолати.
Летливите маслени компоненти на магданоза включват миристицин, лимонен, юджинол и алфа-тюжен. Съдържащите се в магданоза флавоноиди са апиин, апигенин, крисоериол и лутеолин.
Именно тези два вида необичайни компоненти /летливите масла и флавоноидите/, съдържащи се в магданоза, предоставят уникални ползи за здравето.
Летливите масла в магданоза и по-специално миристицинът, е доказано че възпрепятства образуването на тумор и в частност, формирането тумор в белите дробове.
Флавоноидите, съдържщи се в магданоза и по-специално лутеолинът, е доказано, че функционират като антиоксиданти, които се съчетават със силно реактивните кислород-съдържащи молекули (наречени кислородни радикали) и помагат за предотвратяването на кислород-базирани увреждания на клетките.
Магданозът е добър източник на фолиева киселина, която е един от най-важните В витамини. Макар да играе много роли в организма, една от нейните най-важни роли е по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. От там идва необходимостта от нейното участие в процеса, чрез който тялото конвертира хомоцистеина в доброкачествени молекули.
Храните, богати на витамин C, като магданоз, осигуряват на хората защита срещу възпалителен полиартрит, форма на ревматоидения артрит, включваща две или повече стави.
