Морски краставици /Ecballium elaterium/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Тиквови. Билката е позната още под наименованията дива краставица, луда краставица, църкало, див пипон, куче пъпеш и др.
Растението развива вертикален вретеновиден корен. Стъблото е еднометрово, полегнало или изправено, сочно, покрито с грапави власинки. Цветовете са бледожълти, еднополови, събрани в гроздовидни съцветия.
Чашелистчетата са 5. Венчелистчетата също са 5, бледожълти, с 3 - 4 зелени жилки, отвън гъсто влакнести. Плодът е зелен, пожълтяващ при узряване, елипсовиден, покрит с четинки, с многобройни семена. Има форма и големина на едра маслина.
Растението цъфти от май до юли. Родината на морските краставици е Средиземноморието, но билката вирее също в Мала Азия и Европа. У нас лековитото растение вирее по песъчливи и буренливи места.
Възможно е да го забележите по Черноморското крайбрежие и в зони от Дунавската равнина. Среща се още в Тракийската низина (около Пловдив), Източните Родопи.
История на морските краставици
Наричат тези растения луди краставички, тъй като при узряване в тях се покачва налягането и при най-лек допир те се откъсват, като от отвора на мястото на дръжката изхвърча сок, а често и семе, чиято реактивна сила, кара краставичката да отлита, премятайки се.
От древни времена сокът от морски краставички се използва външно като билково лекарство. Основно се е употребявал заради очистителното си и противовъзпалително действие. Разбира се, още в миналото хората са установили вредите от растението и са били предпазливи при употребата му.
Състав на морските краставици
Билката съдържа глюкозиди и бета-елатерин, който има горчив вкус. В състава на растението се срещат още киселини, елатераза, смоли и белтъчни вещества.
Елатеринът действа като силно слабително, но не се съдържа в зрелите плодове. Надземната част на растението съдържа още витамини и алкалоиди.
Събиране и съхранение на морски краставици
Основно се използват неузрелите плодове /Fructus Elaterii, Fructus Ecbalii/ на морските краставици. Плодовете се берат преди пълното им узряване от септември до октомври.
Ако от плода ще се получава сок, той се предава още в свежо състояние. В противен случай плодът се подлага на сушене. Плодовете на билката се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса.
Изсушените плодове са тъмнозелени, без миризма и с горчив вкус. Допустимата влажност е 13%. Изсушените дроги се опаковат в торби. Съхраняват се в сухо и проветриво помещение. За по-лесно сушене някои билкари нанизват плодовете на конец. От 12 кг свежи плодове се получава 1 кг сухи.
Ползи от морски краставици
Растението действа ревулсивно, диуретично, холеретично и противоревматично. Вътрешно се използва като силно очистително средство. Дрогата помага при бъбречни заболявания, парализа, ревматизъм, отоци със задържане на течности, жълтеница, наркотично отравяне, вирусен хепатит, както и Боткинова болест.
Външно билката се прилага ревулсивно при невралгии, ставни възпаления, синузит, ишиас, хронични ринити, както и при абсцеси и болки. Растението действа още обезводняващо и противовъзпалително.
Народна медицина с морски краставици
Растението има слабително и болкоуспокоително действие. Българската народна медицина препоръчва морски краставици като лек при неврастения, червен вятър и треска. Външно плодовете на билката се използват предварително накиснати в ракия за мазане при ревматизъм, ишиас и хемороиди. Сварените в подсолена вода плодове се приемат чрез смъркане при жълтеница и синузит.
Ако искате да се отървете завинаги от синузита, капките от сок на морски краставици ще ви помогнат, като ефектът ще се усети почти веднага.
Морската краставица трябва да е узряла в средата на август. Узрялата краставичка при докосване отскача с пръскане на семенца и течност. Може да се събере с пластмасова чашка от кафе, за да не се губи съдържанието. Прецежда се и с капкомер от течността се сипва по половин пипетка в ноздра.
В борбата с коварния синузит инхалацията с морски краставички в комбинация с други билки е доказан лек. Пригответе разтвор, като нарежете на парчета 2 броя морски краставички. Към тях прибавете 5 зърна смлян черен пипер и 100 г изсушена дрога от Петльов гребен. Сместа се вари в 1 л вода и след това парите се вдишват с фуния през ноздрите. Процедурата се прави, докато изтече секретът.
Друга народна рецепта срещу синузит пък препоръчва смляно на прах плодче от морски краставици да се поднесе към носа чрез памучен тампон, като се вдиша рязко и късо. Скоро от носа започва теч и той се изчиства.
Прахчето се приготвя, като плодът се изсушава добре на фурна /без да се изгаря/, смила се с машинка за кафе и се пресява. От праха се взема количество колкото лещено зърно. Процедурата се повтаря 1-2 пъти дневно. Ако се усети парене или дразнене на гърлото, се прави гаргара и се изплюва. Прахчето може да се намери и по билковите аптеки.
Отвара от билката против синузит се приготвя, като една морска краставичка се счука и се вари 10 мин. в 500 мл вода. Отварата се прецежда и към нея се прибавя половин чаена лъжичка сол, която трябва добре да се разтвори. Течността се вдишва и се изплюва. Процедурата се прави през 15 дни.
Българската народна медицина препоръчва следните рецепти с морски краставици срещу артрит:
Няколко броя краставички се поставят в ракия и престояват на слънце 25 дни. Получената смес се прецежда и с нея се мажат засегнатите места.
Смесват се 200 мл спирт за горене, 700 мл газ, 600 мл йод и 20 броя морски краставички. Сместа престоява 20 дни. След това с нея се мажат засегнатите места и се затоплят.
При кокоши трън нашата народна медицина препоръчва следната рецепта:
Кокошият трън се пробожда с игла и се капва капка от сока на морската краставичка, като се внимава много да не капне встрани, защото изгаря кожата.
Вреди от морски краставици
Бъдете внимателни при употребата на морски краставици и не прилагайте билката без лекарски контрол. Тъй като дрогата е отровна, вътрешно трябва да се използва в много малки дози. Повишено внимание е нужно и при външното прилагане на растението, тъй като евентуално предозиране може да причини разяждане на кожата.
Консумацията на пресен сок в доза над 0.6 г вътрешно може да причини тежки и дори смъртни отравяния. Освен че е отровен, сокът от морски краставици е опасен за очите.
