Кисел трън

Кисел трън

Кисел трън (Berberis vulgaris L.) представлява красив, силно разклонен храст от семейство Киселтрънови, достигащ височина до 3 м. Растението е известно още като жълтеника, жълтика, царево дърво и др.

Коренът на киселия трън е дълъг, дебел, жълт, с тъмножълта кора. Клонките на храста са покрити с шипове, обикновено по 3 заедно. Листата са тънки, обратно яйцевидни, продълговати, постепенно стеснени в основата си, с мрежовидно жилкуване, слабо напилени, с къси дръжки, събрани по няколко в пазвите на шиповете. През есента те придобиват кафяв цвят.

Цветовете на киселия трън са дребни, жълти и имат неприятен мирис. Плодовете са увиснали красиви гроздове. Те са продълговати, оранжевочервени или черни, сочни ягоди, дълги до 10 мм, широки 5 мм, с по 2-3 семена. Листата и плодовете имат кисели вкус. Киселият трън цъфти от май до юни, след разлистване. Плодовете узряват през есента, но не се задържат продължително време върху храста. Растенията се размножават чрез семена.

Киселият трън се среща в Средна и Южна Европа, по територията на Русия и другаде. У нас храстът вирее по сухите, каменливи места, по чукарите, главно в покрайнините на в горите, в долната лесорастителна зона, обикновено на варовит терен, като запасите от растението са ограничени.

Видове кисел трън

Освен обикновеният кисел трън /Berberis vulgaris L./ най - честно срещани видове са тунберговият (Berberis thunbergii) и юлиевият кисел трън Berberis julianae). Последният вид е вечнозелен и за разлика от другите два вида, които дават червени плодчета, неговите са тъмносини.

През годините в България навлезли някои нови видове, като Berberis darwinii (2.5м), който също е вечнозелен, малко по-бавнорастящ, но с много красиви, едронарязани, тъмнозелени, лъскави листа.

Храст Кисел трън

През пролетта растението цъфти с дребни жълти и ароматни цветове, наподобяващи миниатюрни нарциси. В края на лятото храстът образува тъмносините плодчета, които придават нов облик на растението.

Друг вечнозелен вид е B. verruculosa, достигащ на височина до един метър. Неговите черни плодчета се формират през есента.

Може би тунберговият кисел трън има най – много разновидности. Те са изпъстрени в всякакви багри и имат различни форми на листната маса.

В тъмнопурпурно пък са оцветени листата на B. th. Atropurpurea Nana(60 см), който може да служи като фон на по-заден план или като червен акцент сред по-светлозелени видове.

Яркочервени са дребните листа на формите Bagatelle и Harlequin, които са много подходящи за съчетаване с други растения.

Много екзотични са листата на сорта Rose Glow, достигащ височина до 1 м. Те преливат в червено-розово-бели багри и придават на храста изключителен вид.

B. th. Coronita, достигащ до 50 см, е също толкова интересен кисел трън. Листата на растението са тъмночервени в средата, оградени с яркожълт контур.

Един типичен представител на по-рядко срещаните видове е B. otawensis, достигащ височина до 1.8 м. Листата на този храст образуват гъста листна маса и са малко по-едри и по-закръглени. Най-разпространена е формта му Purpurea с червени листа.

Отглеждане на кисел трън

Има доста богат избор от форми на кисел трън, така че този храст може да се използва за всякакви цели в озеленяването. Растението може да се отглежда като част от декоративна група, като красиво единично растение, за храстов бордюр, за жив плет, дори за алпинеуми и скални кътове.

Киселият трън е разпространено декоративно растение и лесно може да бъде открит във всеки специализиран магазин. Когато купувате такова растение, е добре да сте предвидили, къде ще го засадите и дали ще го комбинирате с други растения. Имайте предвид, че заради острите си щипчета, храстчето не е подходящо за места, където ще играят малки деца.

Плод Кисел трън

Също така не трябва да забравяте, че някои форми имат различен цвят на листата през различните сезони – през пролетта зелени, а през лятото и есента пурпурно червени или жълти.

Иначе киселият трън е непретенциозен храст. Той се развива се на всякакви почви и не се нуждае от подрязване. Ако все пак извършвате тази процедура, клонките на храста ще се сгъстят.

Киселият трън предпочита слънчево изложение, но ще се развива спокойно и на сянка. Сортовете с червени или жълти листа обаче, няма да добият нужната окраска, ако не виреят на пряка слънчева светлина. Най-подходящото време за засаждане на растението е през април и май, но не е проблем, ако го направите и по-късно през лятото.

Съдържание на киселия трън

Корените на храста съдържат квартернерни бази (берберин, ятроризин, колумбамин, берберубин), терциерни бази (оксиакатанин и бербамин) и алкалоид, който е изолиран от кората на корена на дървото. Берберинът се съдържа в кората на корена до 7 %, а в дървесната част – до 0, 4 %.

Плодовете на киселия трън съдържат ябълчна киселина, винена и лимонена киселина, витамин С, пектини и каротиноиди. Листата на храста имат в състава си каротин и витамин С.

Събиране и съхранение на кисел трън

От растението се употребяват корените /Radix Berberidis/, корите от корените /Cortex Berberidis radicis/ и плодовете /Fructus Berberidis/. Корените на киселия трън се изкопават през пролетта, след като сокът започне да циркулира в растението. Надземни части се почистват от пръст, измиват се и се оставят да се отцедят. Така подготвента дрога се нарязва на парчета, дълги 10—12 см, и се суши или след измиване се обелва само кората.

Плодовете на киселия трън се берат при пълното им узряване и се предават свежи на билкосъбирателната организация. Подготвеният материал се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40 градуса. От 3 кг свежи корени на киселия трън се получава 1 кг сухи, а от 4 кг свежи кори се получава 1 кг сухи. Изсушената билка се съхранява в сухи и проветриви помещения. Необходимо е дрогата да се съхранява с особена предпазливост, защото корените са отровни.

Ползи от киселия трън

Киселият трън действа жлъчегонно, жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, съдоразширяващо и спазмолитично. Всички използвани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища.

Сладко от кисел трън

Същевременно се стимулира отделянето на жлъчка. Корените и изолираните от тях алкалоиди се използват като тонизиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за понижаване на артериалното налягане.

В народната медицина се прилагат и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при спазми на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули, псориазис и др. Външно се употребяват при перде на очите и при възпаление на венците.

Доказано е, че декокти и тинктури от коренови кори на кисел трън увеличават тонуса и перисталтичната дейност на гладката мускулатура на храносмилателния тракт и съкращенията на матката, забавят сърдечната дейност и понижават краткотрайно кръвното налягане.

Установено е още добре изявено антибактериално действие на билката по отношение на стафилококи, ауреус, ешерихия коли, салмонела и др.

Киселият трън има разнообразни приложения. Плодчетата на храста могат да се консумират като храна под формата на сладка, компоти, мармалади и желета. От тях също така могат да се приготвят ликьори разхладителни напитки с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие.

Кората, клонките и листата дават жълто багрило, с което успешно могат да се боядисват кожи и вълна. От дървесината на храста се изработват малки стругарски изделия.

Народна медицина с кисел трън

Българската народна медицина препоръчва чай от кисел трън при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, чернодробни и жлъчни заболявания, маточни заболявания, гной в урината, безапетитие.

Пригответе отварата, като варите 1 чаена лъжичка от корените в 300 мл вода около 5 минути. Прецедете течността и я оставете да се охлади. Приемайте 3 пъти по 100 мл преди ядене.

Вреди от кисел трън

Корените на растението съдържат силно активни алкалоиди, които в големи дози са отровни, затова трябва да се прилагат внимателно. При приемане на много големи количества дрогата може да причини кървене от носа и повръщане. Предозирането с билката може да доведе дори до отравяния. Прилагайте киселия трън само по лекарско предписание и не повече от 7 дни.

Цялата билка е противопоказани при малки деца, бременни и кърмачки. Не са напълно установени взаимодействията на берберина с различните групи лекарствени вещества, така че избягвайте да приемате киселия трън с антибиотици, антикоагуланти, антихистамини, антихипертензивни, антидиабетни лекарства, диуретици и целекоксиб.

5 2
4 3
3 4
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати