Чемшир

Чемшир

Чемшир или чимшир /Buxus sempervirens/ представлява малко дръвче или гъсто разклонен храст от семейство Чемширови. Ботаническото име на чемшира - Buxus на гръцки означава “плътен” и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките.

Листата на чимшира са кожести, презимуващи, продълговато – яйцевидни или елипсовидни, целокрайни, голи, срещуположни, 1, 5–3 см дълги и до 1.5 см широки, тъмнозелени и лъскави отгоре, светлозелени и матови отдолу, по ръба подвити, приседнали или с къси дръжки.

Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете на храста са еднополови, с прост жълтозелен околоцветник (мъжките с четириделен, а женските с шестделен). Плодът на чемшира е кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха.

Растенето цъфти през април и май. Разпространено е в Югозападна Европа, Северна Африка, Западна Азия. У нас се среща из цялата страна. От много години насам чемширите са едни от най-популярните и най-използвани растения за озеленяване, под формата на декоративни храсти или гъсти, вечнозелени живи плетове на сенчести места.

Видове чемшир

Съществуват около 30 вида чемшир, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Създадени са и много сортове, но най-често чемширите се разделят на дребнолистни и едролистни или нискостеблени и високостеблени. Разликата е не само в големината на листата и във височината на стеблата, но и в скоростта на нарастването. Чемширът, особено дребнолистният е сенколюбив храст.

Най-често отглеждан е вечнозеленият чемшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове.

По-дребни и пъстри сортове са B. Sempervirens Marginata (листа с жълти краища) и B. Sempervirens Aureovariegata (листа с жълти петна). Ако се нуждаете от дребен чемшир за разполагане само по края на пътечка, можете да се спрете на B. Sempervirens Suffruticosa.

Високите и компактни форми на чемшира позволяват да се правят живи плетове и впечатляващи фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

История на чемшира

Без съмнение чемшир е класическо растение за оформяне, което се практикувало от римляните, а вероятно и от техните предци. В Средновековието изкуството било възобновено. През 16 век било на мода за известно време, а през 19 век се утвърдило отново. Днес оформянето на храсти се възвръща.

Във Франция подрязването се прави орнаментално. В Англия пък има традиция в оформянето на най-различни фигури от чемшир. Известни са форми като спирала, топки, конуси, пирамиди, гъби, високи стъбла и скулптури от чемшир като пилета, лебеди и зайци и какви ли не още причудливи форми. Тъй като чемширът е дълголетен, подрязаните растения могат да се засаждат в ценни старинни съдове.

Състав на чемшир

Чемширът съдържа до 1 % алкалоиди. Изолирани и идентифицирани са над 30 различни стероидни алкалоида. Листата и младите клонки съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества.

Храст чемшир

Отглеждане на чемшир

Чемширът не е никак претенциозен по отношение на почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще расте буйно, но ще се развива успешно и на полусянка. Чемширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на мястото изобщо не му действа зле.

Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в един ред. Ако обаче се нуждаете от плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см между растенията, а джуджетата – по-гъсто.

За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал.

През първата година от засаждането декоративните храстчета се подрязват само веднъж, за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.

В периода на израстване се поддържа умерена влажност. Временно засушаване не би се отразило фатално на растението. И все пак не забравяйте да наторявате декоративното храстче всеки месец от май до август. Растението се размножаване чрез делене, като отделените части се засаждат по-дълбоко от преди. Може да се размножи и чрез резници през март или август.

Събиране и съхранение на чемшир

Използват се листата на чемшира, брани по време на цъфтежа. Листата се берат, като се отрязват облистените връхни клонки. Навързват се и се сушат опънати на тел или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените билки се съхраняват в проветриви помещения, като се внимава да не се смесят с други видове.

Ползи от чемшир

Чемширът има доказано потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво действие. Употребява се при жлъчна недостатъчност, подагра, епилепсия, ревматизъм и трескави състояния. Растението е ефективно още при настинка и грип. Чимширът се прилага за пречистване на кръвта и при нервни смущения. Дрогата действа благоприятно още при диабет, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.

Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е употребявало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било прилагано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, намиращи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект. Освен това отвара от чемшир се приема за стимулиране на имунната система, при артрит, за детоксикация на кръвта.

Народна медицина с чемшир

Според българската народна медицина отварата от чемшир възстановява състоянието при бъбречна недостатъчност, подпомага отделянето на урина и влияе благоприятно при различни възпаления на бъбреците.

За целта се завира 450 мл вода. Добавят се 2 супени лъжици надробен чемшир /с клонките и листата/. Сместа се оставя да ври от 3 до 5 мин. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. След 60 минути се прецежда. Течността се приема по 2 пъти на ден-сутрин на гладно и вечер преди ядене. Не се слага нито захар, нито мед или друг подсладител, въпреки това вкусът на течността е приятен.

С времето дозата постепенно се увеличава. Ако в първите месеци приемате около 400 мл дневно, то 5 месеца по-късно може да се пие и по 1 л. Много е важно да се внимава да не се получи предозиране. Появата на разстройство е знак, че количеството на чая незабавно трябва да се намали.

Външно билката се използва под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. За да се направи отварата, са необходими 40 г листа, които се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се приготвят компреси, промивки, бани и др. Тя може да се прилага и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло, докато се изпоти.

При падане на косата накиснете листа от чемшир във винен оцет в съотношение 1:10 и използвайте като лосион преди къпане. За разтривка при ревматизъм пък накиснете листата от чемшир в ракия в съотношение 1:10.

Нашата народна медицина препоръчва следната рецепта при себорея, алопеция, пърхот: 10 г от билката се накисват в 100 мл спирт. Престояват около 20 дни.

Вреди от чемшир

Въпреки лечебните си свойства, чемшир е токсично растение и не бива да се приема в големи дози. Билката трябва да се прилага само под контрола на лекар, тъй като дрогата не е напълно тествана за нейните токсични странични ефекти.

Симптомите на острото отравяне с чемшир са силни коликообразни болки, съпроводени с гадене, повръщане и диария или силно главоболие със зрителни смущения, поява на хематурия.

Също така се наблюдава забавена и аритмична сърдечна дейност, спадане на кръвното налягане. В началото са налице възбудни явления, а по-късно - потиснатост, апатия, сънливост. Опасността идва от парализа на сърдечната дейност, която може да доведе до смърт вследствие на задушаване.

5 5
4 3
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес