Секирче /Lathyrus/ представлява многогодишно или едногодишно растение от семейство Бобови, което обикновено се използва за фураж или фуражни компоненти. В рода Секирче влизат около 160 вида. Някои от видовете са катерливи, а други – храстовидни.
Много от тях са разпространени на територията на Европа, Северна Америка, Азия, Източна Африка и Южна Америка. У нас виреят около 30 вида секирче. Билката се среща из храсталачни места, по горските поляни, покрай нивите като плевел, докъм 2000 м надморска височина.
Видове секирче
Едни от най – често срещаните видове секирче в България са ливадното секирче /Lathyrus pratensis/, грудестото секирче /Lathyrus tuberosus/, пролетното секирче /Lathyrus vernus/, миризливото секирче /Lathyrus odoratus /, горското секирче /Lathyrus sylvestris/, панчичевото секирче /Lathyrus pancicii/ и рехавоцветното секирче /Lathyrus laxiflorus/.
Ливадното секирче е многогодишно растение, което достига до 1 м височина. Цветовете му са събрани по 5 — 10 в гроздовидни съцветия върху дълга обща дръжка, много по-дълга от съответния пазвен лист. Венчето на ливадното секирче е жълто. Плодът на растението представлява сравнително дълъг тъмнокафяв многосеменен боб. Ливадното секирче цъфти от юни до юли. То е разпространено в Европа, европейската територия на Русия, Средна Азия, Скандинавските страни, Балканския полуостров, Мала Азия, Иран, Монголия, Китай, тропическа Африка и др.
Грудестото секирче достига височина до 90 см. Листата на растението са чифтопорести, само с една двойка листчета и с разклонено мустаче. Цветовете на грудестото секирче са розово до карминеночервени, по-рядко бели, ароматни. Билката цъфти през юни — юли. Този вид е разпространен в Западна и Средна Европа, Русия, Средиземноморието, Балканския полуостров и Мала Азия.
Пролетното секирче е многогодишно тревисто растение също от род Секирче. Стеблата му са ръбести, до 50 см високи и изправени. Цветовете на този вид отначало са пурпурни, а по-късно добиват синкав оттенък. Плодовете са линейни, гладки, отстрани сплеснати, а след прецъфтяване и изсушаване стават синкави. Пролетното секирче цъфти през април - май. Растението се среща в цяла Европа и Русия /Сибир и Кавказ/.
Миризливо секирче, което произхожда от Южна Европа и Канарските острови, представлява едногодишно тревисто растение. Стебло на това секирче е катерливо и достига до 2.5 м дължина. Листата са дребни, леко яйцевидни по 2 или 4 на дръжка. Растенията са подходящи за оформяне на декоративна стена заради едрите цветове, различните багри и приятното им ухание.
Горското секирче е многогодишно тревисто растение. Стъблата му са дълги 50- 00 см, крилати, с крила по-широки от половината ширина са стъблото. Листата са сложни, чифтоперести, с една двойка листчета, които са дълги 4-8 см, ланцетно-елиптични. Цветовете са събрани по 5 - 12 броя в гроздовидни съцветия, дълги са 14-16 мм, с розово венче. Този вид цъфти юни-август. Горското секирче е разпространено в Европа и Югозападна Азия.
Панчичевото секирче представлява многогодишно тревисто растение, с тънки коренища. Стъблата му са единични или по няколко, 30 –90 см високи, неразклонени, късовлакнести. Листата на този вид са чифтоперести, 8–12 см дълги. Цветовете са бледожълти, 15–20 мм дълги. Плодът на секирчето е бобовиден, 5–7 см дълъг, влакнест. Панчичевото секирче цъфти през юли и плодоноси през август. В Червения списък на българските висши растения този вид е категоризиран като "критично застрашен".
Рехавоцветното секирче е многогодишно тревисто растение високо до 40 см. Стъблото му без крила. Листата на този вид са с една двойка елипсовидни листчета. Прилистниците широки почти колкото листчета, равни на листните дръжки. Венчето на рехавоцветното секирче е синьо, а бобът е мъхест. Растението цъфти юни-юли.
Състав на секирче
Съдържанието на секирчето не е още напълно уточнено. В надземните части на ливадното секирче е установено съдържанието на значително количество аскорбинова киселина /витамин С/, каротин /провитамин А/, протеини, жълтите пигменти изорамнетин и сирингетин, следи от алкалоиди, сапонини, горчиви вещества с неизучен състав и др.
В листата на същата дрога е установено съдържанието на леукоантоцианови съединения, които при хидролиза отцепват леукоцианидин и леукоделфинидин. По някои литературни данни тези 2 вещества се смятат за невротоксични. Билката съдържа още флавоноиди, също така и кафена и ферулова киселина.
В надземните части на грудестото секирче е установено съдържанието на суров протеин — 15, 75%, смилаем протеин — 12.49%, сурови мазнини — 2.74%, сурова целулоза — 30.41%, безазотни екстрактивни вещества — 39.18%, пепел —4.90%.
В надземните части на пролетното секирче са намерени протеини — 20.5%, мазнини — 1.9%, целулоза — 30.4%, екстрактивни вещества — 40.1 %, пепел — 6.9
Отглеждане на секирче
Секирчето расте доста интензивно. Семената на растението се засяват директно в почвата, като предварително се полива с вода мястото, където ще бъдат засадени семената. При 22 градуса те поникват за около 10 дена. При многогодишните сортове семената могат да се посеят през есента. Необходимо е почвата да бъде богата на хранителни вещества и рохка. Освен това тя трябва да се подхранва редовно. Полива се също редовно, за да се предпази от засушаване.
При по-влажен въздух и прохлада секирчето цъфти обилно. Добре е декоративното растение да се почиства от прецъфтелите цветове. Секирчето се размножава предимно чрез семена и много по-рядко с филизи. Семената са с твърда обвивка, затова, преди да се засеят, е необходимо да се накиснат в хладка вода. При размножаването чрез филизи се използват млади клонки, които се засаждат през март и април директно в почвата.
Събиране и съхранение на секирче
Стръковете на Lathyrus pratensis L. и Lathyrus tuberosus L. се берат юли — август, а тези на Lathyrus vernus — май — юни. Отрязва се цялата облистена надземна част на растението в начало на цъфтенето. Събраният материал се прочиства от пожълтели и наядени от насекоми листа и стъбла, както и от различни примеси. Стръковете и семената на отделните видове се берат, сушат, опаковат и съхраняват поотделно. След прочистване събраният материал се суши на открито като сено, а при облачно и дъждовно време в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40 градуса.
Семената се берат, когато около 1/3 от бобовете са почти напълно узрели, но преди да се разтворят. Ожънва се цялата надземната част и събраният материал се разстила върху циментови площадки за доузряване, след което се овършава или изчуква, а изпадналото семе се прочиства чрез превяване и пресяване. Така полученото семе се доизсушава в проветриви помещения, разстлано върху постелки, като често се разбърква с лопата.
Ползи от секирче
Много от видовете се отглеждат като градински растения. Декоративното секирче може да се използва за декорация на беседки, за покриване на стени и др. Разнообразните му и красиви цветове ще задоволят и най-капризния вкус.
Други видове се отглеждат за храна. Видът Lathyrus tuberosus например се отглежда като зеленчуково растение заради неговите сладки грудки, съдържащи скорбяла. Те могат да се консумират сурови или варени. Грудките от Lathyrus tuberosus също така са любим фураж на прасетата. Въпреки че е вкусна и питателна, реколтата показва ниската производителност.
Видовете Lathyrus pratensis, Lathyrus tuberosus и Lathyrus също са отлични фуражни растения. Те са широко употребявани в Русия и Франция. Тъй като се развиват успешно в продължение на десетина и повече години тези видове имат особено значение за дългогодишните ливади.
Народна медицина със секирче
Надземната част от ливадното секирче се прилага в българската народна медицина като леко откашлечно средство в терапевтични дози: от 1/10 до 1/5 част от чаена лъжичка ситно счукана суха билка се накисва в 1 чаена чаша вряща вода. След като изстине, се филтрира и се приема по 1 с.л. на 2 – 3 часа. Тези малки дози не предизвикват нежелани ефекти.
Вреди от секирче
При употребата на семена от Lathyrus pratensis, Lathyrus tuberosus и Lathyrus vernus са установени случаи на прояви на нервно разстройство, а семената на миризливото секирче могат да причинят отравяне. Въпреки че секирчетата са фуражни растения, семената на някои видове не се понасят от конете, когато им се дават като концентриран фураж.
