Камилски трън

Камилски Трън

Камилски трън или пресечка /Cnicus benedictus/ представлява едногодишно или двугодишно растение от семейство Сложноцветни. Коренът на билката е вертикален и разклонен. Стъблото на камилския трън е силно разклонено, отчасти полегнало, достигащо до 40 см височина. Листата на растението са продълговато ланцетни, назъбени, бодливи.

Кошничката е едра, обкръжена от най–горните листа на стъблото. Вътрешните обвивни листчета завършват с перест бодил. Външните обвивни листчета са едри, тревисти и бодливи. Цветовете на камилския трън са жълти. Плодовете му са цилиндрични.

Камилският трън произхожда от Западна Азия, Северна Африка и източната част на Средиземноморието, но е разпространен и другаде. У нас растението се среща по сухите тревисти и каменливи места в южната част на Струмската долина, югоизточната част на страната, Източни Родопи, Странджа и др.

История на камилски трън

Камилският трън или както растението е популярно в англоезичния свят – благословен трън, има вековна история на целенасочено отглеждане за медицински цели. Доказателство за популярността му може да се открие дори в творчеството на Шекспир, който възхвалява билката в “Много шум за нищо”.

Историята на камилския трън в билковата медицина е драматична и славна. Сведенията за него датират още от Античността. Древните гърци, а дори и римляните, използвали растението при магии и проклятия, също както копривата и тръните.

Изглежда, че камилският трън е една от най-известните и широко използвани билки и в Средновековието. В старите народни предания се посочва, че билката предпазва от раздразнения, безпокойство, зли духове и вещици. В същото време билката незаслужено е обявена за растение на злото, тъй като расте из гробищата.

Мартин Лутер, ръководител на религиозната Реформация и привърженик на природната медицина, опровергава това твърдение за билката, като настоява, че отварата от камилски трън действа болкоуспокояващо и противовъзпалително. Оказва се, чe камилският трън е бил използван традиционно в страни като Англия, Русия, Китай и Африка.

Състав на камилски трън

Стръковете съдържат сесквитерпеновия лактон кницин, значително количество слузни вещества, дъбилни вещества, смоли, следи от никотиламид, ябълчна киселина, следи от етерично масло, герилалкохол, разни минерални соли. Растението съдържа и един ензим, от който млякото се пресича. От това произлиза и другото му наименование – пресечка.

Отглеждане на камилски трън

Камилският трън не е претенциозно растение и може да вирее почти навсякъде, но най–добре се чувства в дълбоки и не прекалено влажни почви, по слънчеви и запазените от ветровете места.

Растението се размножава чрез семена, които се сеят през ранна пролет в лехи или направо на нивата, на разстояние 30 см ред от ред. Необходимо е почвата да се поддържа чиста от плевели, за да може растението да се развива нормално.

Събиране и съхранение на камилски трън

Камилският трън цъфти от юли до август. Билката се събира от юни до юли, като от растението се употребяват стръковете и приземните листа. Тези части на билката се берат при разпукване на първите цветове. Необлистените листа не бива да се късат.

Събраният материал се прочиства от случайно попаднали при брането примеси и се суши в проветриви помещения или в сушилни при температура до 50 градуса. От 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Изсушените стръкове на камилския трън трябва да са запазили естествения си вид. Свежата дрога е с неприятен мирис, който след изсушаване изчезва. Вкусът на растението е силно горчив.

Ползи от камилски трън

Камилският трън подпомага функциите на стомаха, засилва жлъчната секреция, подобрява храносмилането. Приписва му се и способността да улеснява излъчването на пикочна киселина. Експериментално е установено, че камилският трън подобрява кръвообращението в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната нервна система. Дрогата помага и при истерия, подагра, отпадналост и воднянка.

Билката се прилага за възбуждане апетита на злояди деца, при лошо храносмилане, отпадналост след тежко боледуване, анемия и някои бъбречни заболявания. Тя предизвиква изпотяване и понижава температурата при трескави състояния. Използва се също като успокояващо средство при кашлица, астма, невралгични болки, ревматизъм, някои кожни заболявания /бавно заздравяващи рани и др./.

Плодчетата на камилския трън се прилагат при запек. Сокът от растението в прясно състояние се използва при ухапване от насекоми. Корените се прилагат при рани, отоци и др.

Нашата народна медицина използва камилският трън още при възпаление на черния дроб, малария, болки и язва в стомаха и червата, жълтеница, пясък в бъбреците и пикочния мехур, трудно уриниране, хистерични припадъци и нервна слабост, малокръвие, атеросклероза.

Външно растението се прилага при кожни възпаления, циреи, хемороиди и дори рак. Експериментално е установено, че камилският трън подобрява кръвообращението в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната нервна система.

Камилският трън е широко популярен в германската медицина. Използва се при менструлани смущения, а също така като противовъзпалително и антибактериално средство. Въпреки това билката не е достатъчно изследвана и свойствата ѝ не са напълно изучени.

Народна медицина с камилски трън

Камилският трън се използва в народната медицина като средство за стимулиране на апетита и за подобряване на храносмилането, като успокоително средство при кашлица, чернодробни и жлъчни страдания и др. Пригответе запарка от 5 – 10 г дрога и 400 мл вряща вода. Прецежда се и се приема по 1 супена лъжица три пъти на ден.

Използва се също отвара или запарка от билката (5-10 г на 100 мл вода), която се изпива на 3 пъти в продължение на 1 денонощие.

Друга рецепта препоръчва 1 супена лъжица от билката да се залее с 400 мл вряла вода и да се остави да кисне в продължение на 1 час. От получената отвара се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.

В българската народна медицина камилският трън се използва и при рак. В този случай счуканото като каша прясно растение се смесва със същото количество пресен пелин и 1 кафена лъжичка нишадър. С получената смес се налага поразеното от рака място.

Стръкове, накиснати за 10 дни в бяло вино (в съотношение 1:50) се използват при скрофули. А сок от прясната билка се употребява при ухапване от насекоми.

Със смес от бял пелин и сок от камилски трън народните лечители лекуват глисти. Плодът на камилския трън се употребява в народната медицина като пургативно средство.

Вреди от камилски трън

Както при всяка билка, трябва да се консултирате с лекар, преди да използвате камилски трън. Камилският трън не бива да се бърка с магарешки трън или с друг вид магарешки бодил. Камилският трън е горчив на вкус и ако се погълне в големи дози може да предизвика повръщане и диария.

Едва 6.5 г могат да предизвикат повръщане и отравяне. Билката може да има сериозни странични ефекти за хора, които приемат разреждащи кръвта медикаменти. Камилският трън се използва традиционно за стимулиране на менструация и за предизвикване на аборт, затова не бива да се приема от бременни жени.

5 4
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати