Нарцис /Narcissus/ е род от семейство Кокичеви, съставен от 60 вида, произхождащи от умерените райони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. Много видове от рода отдавна се ценят и се отглеждат като декоративни растения.
Един от най–известните пролетни видове е жълтият нарцис /Narcisus pseudonarcisus/, който представлява многогодишна луковична билка. Луковицата е едра, яйцевидна, до 4 см в диаметър, покрита с тъмнокафяви, ципести, стари листа. Стъблото достига до 40 см височина и е леко сплескано. Листата са 4—6, приосновни, почти еднакви по височина със стъблото, линейни, тъпи, леко набраздени, с ясно изразена средна жилка откъм долната страна.
Връхният влагалищен ципест лист е до 5 см дълъг. Цветът е наведен, единичен. Околоцветните листчета са 2—4 см дълги, широколанцетни до удължено - яйцевидни, светложълти, разперени. Коронката е яйченожълто обагрена, доста едра, дълбоко звънчеста, почти равна на околоцветните листчета, по ръба вълнисто изрязана. Стълбчето е 4—5 мм по - дълго от тичинките. Плодът е кутийка. Жълтият нарцис цъфти от март до май. Той е разпространен в западната част на Средиземноморието, Англия, Белгия и др.
У нас жълтият нарцис се култивира нашироко из градините в много сортове, отличаващи се един от друг главно по големината на цветовете, формата и окраската, времето на цъфтеж и др. Отглежда се в цялата страна като ранно цъфтяща декоративна билка, твърде често в кичестата му културна форма, която се среща и в подивяло състояние.
История на нарциса
Според една древногръцка легенда Нарцис бил много красив момък, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Слепият пророк Тирезий предрекъл на родителите му, че тяхното дете ще доживее до дълбока старост, само ако никога не види лицето си. Много жени се опитвали да пленят сърцето на Нарцис, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той отблъснал и нея.
Един от херувимите, който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа, решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собствения си лик. И успял, а Нарцис умрял от любов по своето отражение, появило се на повърхността на речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.
Състав на нарцис
Цветовете на нарцис съдържат етерично масло. Надземната част съдържа фенантреновия алкалоид нарцисин, инулин, танини, горчиви вещества и др. Листата имат в състава си сцилиин, фитостерин, восъци, тлъсто масло, кверцетин и каротиноиди. От луковиците е изолиран нарциклазин — антимитотично вещество.
Отглеждане на нарцис
Нарцисите се чувстват добре на слънчеви или леко засенчени места. Не харесват варовити и заблатени почви, най-успешно виреят на рохкава песъчливо - глинеста почва, наторена с прегорял оборски тор. Тези красиви цветя се нуждаят от обилно поливане без задържане на вода в почвата, особено след цъфтежа, защото тогава в луковицата се залага бъдещият цвят. Засаждането на луковиците трябва да става през втората половина на септември до началото на октомври, тъй като тогава започва началото на вегетацията след летния покой и под повърхността на почвата започва да расте новият летораст.
С падането на ниските температури растежът спира и се възобновява през пролетните месеци. След цъфтежа през април – май листата се запазват още известно време, фотосинтезират, натрупват резервни хранителни вещества в луковичните люспи. През юни листата засъхват, корените също и растенията навлизат в период на покой. Първото подхранване с минерални торове се прави при настъпване на вегетацията, второто при появата на цветоносното стъбло и третото в края на цъфтежа. В началото по - усилено е азотното торене, а след това калиевото и фосфорното.
Поливането през вегетацията спомага за увеличаване височината на цветоносното стъбло, удължава периода на цъфтеж и формирането на по-едри луковици. Растението се размножава лесно чрез отделяне на новите луковички, които зацъфтяват на втората - третата година. Дъщерните луковички се отделят от майчината луковица през втората половина на лятото. В края на лятото по - големите се засаждат по-дълбоко, а малките по-плитко. За разлика от лалетата и зюмбюлите, нарцисите могат да задържат до 5 години на едно и също място, без това да се отрази на цъфтежа и развитието им.
Събиране и съхранение на нарцис
За лечебни цели се употребяват цъфтящата надземна част на жълтия нарцис. Тя се събира през март и април. Орязва се цялата надземна част на растението по време на цъфтежа, като се внимава да не се смесват различните видове. Събраният материал се нарязва на части по 2–3 см и се суши възможно най – скоро. За целта се разстила на тънък слой върху рамки или се суши в сушилня при температура до 50 градуса. От 4 – 5 кг свежи билки се получава 1 кг сухи. Изсушената дрога се опакова в бали и се съхранява в проветриви и сухи помещения без достъп до преките слънчеви лъчи, далеч от неотровните билки.
Ползи от нарцис
Жълтият нарцис помага при бронхит, бронхиален катар, астма, магарешка кашлица, диария, повръщане и др. Билката има омекчаващо горните дихателни пътища действие. Нарцисът притежава противокашличен и противовъзпалителен ефект, също така спомага за втечняването на храчките. Дрогата потиска възбудните процеси в централната нервна система. Луковиците на нарциса се проучват като антивирусно средство и като лек срещу левкемията. В народната медицина те се използват при радикулит, мастит, абцес и конюктивит под формата на водни или спиртни извлеци. Етеричното масло от нарцис намира приложение в парфюмерийната промишленост.
Народна медицина с нарцис
Нашата народна медицина препоръчва следната рецепта за отвара от нарцис: 1 чаена лъжичка изсушена дрога се покрива с 300 мл вряща вода. Сместа се оставя 15 минути, след което се прецежда и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти на ден.
Можете да приготвите спиртен извлек от нарцис, като нарежете 100 г луковици на ситно и ги залеете с 0.5 литра спирт или водка. Сместа се оставя да престои 10 дни на топло и тъмно място, като се разклаща, след което се пие по 30 мл 3 пъти дневно.
Българската народна медицина предлага следната рецепта с жълт нарцис при мастит и циреи: една луковица от нарцис се рендосва и се смесва с оризова каша в съотношение 1:1. След което със сместа се прави превръзка на засегнатото място и се сменя 2–3 пъти.
Ако страдате от хемороиди, можете да приложите кашичка от луковици от нарцис. Настъргва се 1 луковица и се разбърква със зехтин в съотношение 1:5. Сместа се оставя да престои около два дни и след това с нея се намазват засегнатите области преди лягане.
Вреди от нарцис
В по-големи дози нарцисът е отровен и предизвиква повръщане. Билката се счита за отровна и за едрия рогат добитък, свинете и козите.
