Родът Миши уши /Hieracium/ наброява множество видове, които се диференцират много трудно помежду си. Представители на този род са разпръснати в Европа и Азия. В България се срещат над 20 вида от рода Миши уши. По - голяма част от растения са жлезисти, със събрани в прикоренова розетка листа. Съцветията са на върха, състоят се само от езичести цветове, които са предимно бели и само рядко оранжеви или червени.
Един от най–известните представители на този род е Hieracium pilosella или влакнести миши уши. Билката е позната още като рунянка, стръвниче, беснурка, еньов трън, истравниче и заешка лобода. Този вид представлява многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Има дълги пълзящи надземни издънки с дребни листчета. Листата са събрани в приосновна розетка, продълговато елиптични. Кошничките са единични на върха на безлистно цветоносно стъбло, 10 — 30 см високо. Цветовете са езичести сярножълти. Плодосемката е цилиндрична, на върха отсечена, с хвърчилка от трошливи власинки.
Този вид цъфти от юни до август. Разпространен е из планински ливади и храсталаци, по изоставени места и из посевите. Растението се среща из цялата страна в планините между 800 и 2000 м надморска височина. Може да се види и в цяла Европа.
Видове миши уши
Друг известен вид у нас е мъхнати миши уши /Hieracium villosum/. Това е изключително красива разновидност, която достига височина 15 - 25 см. Растението е гъсто покрито с власинки, като че е облечено в лека прозрачна бяла пелерина. Стъблата са облистени и слабо разклонени. На края на всяка клонка се намира по едно голямо жълто съцветие - кошничка до 3 см в диаметър. Този вид зацъфтява през юни - юли.
Белоградчишки миши уши /Hieracium belogradcense/ е български ендемит. Представлява многогодишно тревисто растение също от семейство Сложноцветни. Стъблата на растението са изправени, достигащи до 50 – 90 см височина, облистени, влакнести. Листата са продълговато - ланцетни, заострени, на къси дръжки, горните почти приседнали, отгоре почти голи, отдолу просто - влакнести, по ръба едро назъбени, влакнести. Съцветието са с 20 – 60 кошнички. Обвивката е 8 – 9 мм дълга, широкоцилиндрична. Обвивните листчета са керемидообразно наредени, възголи или рядко звездовидно-влакнести. Цъфти юни-юли. Размножава се предимно със семена (образувани агамоспермно), но понякога и с коренищни издънки.
Hieracium hoppeanum или хопеанови миши уши има право стъбълце, цялото покрито с къси власинки, достигащо височина от 5 до 30 см. То е без разклонения и листа, а на върха си завършва с една цветна кошничка. Люсповидните листчета са наредени керемидообразно и покриват кошничката отвън, а навътре в кръгове са разположени двуполови езичести цветове. Всеки цвят вместо чашка има много реснички и вместо венче - жълто езиче, което при периферните цветове е с червени ивици от външната си страна.
В зависимост от надморската височина, на която расте, този вид зацъфтява от май до края на септември, а опрашените от насекомите цветове се оплождат и завързват плодчета, които узряват през октомври - ноември. Плодчетата са много дребни, цилиндрични, с 10 надлъжни жилки и с хвърчилка от твърди власинки. Вятърът лесно ги разнася по близки и далечни места и така осигурява размножаването и широкото разпространение на този вид. Меките листа и стъбълца на хопеанови миши уши са апетитна храна за овцете.
Състав на миши уши
Миши уши съдържа дъбилни и горчиви вещества, захари, слуз, смоли, хлорогенова киселина и др съставки, които още не са добре проучени.
Отглеждане на миши уши
Растението лесно се отглежда в нормална градинска почва, въпреки че някои видове в природата растат на варовити терени, но в алпинеума могат да живеят и на кисел субстрат. Миши уши се нуждае се от слънчево място. Това красиво цвете се размножава чрез делене на храста или семена, които се засяват на открито през късната есен. Нерядко растението се самозасява. Миши уши се използва в лехи и алпинеуми, като успешно може да се съчетае и с други цветя.
Събиране и съхранение на миши уши
За лечебни цели се събира надземната част на мъхнати миши уши /Herba Hieracii pilosellae/. Стръковете се отрязват много внимателно и без да се мачкат в началото на цъфтенето. Събраният материал се пречиства от отпадъци и от примеси, след което се суши в проветрив помещения на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Обработената дрога трябва да е запазила естествения си вид и след манипулациите. Около 6 кг свежи стръкове са нужни са, за да се получи 1 кг сухи. Готовата дрога се опакова в бали със стандартно тегло и се съхранява в сухи и проветриви складове.
Ползи от миши уши
Миши уши има пикочогонно и противовъзпалително действие. Билката понижава кръвното налягане, увеличава отделянето на урина, премахва отоците от сърдечно и бъбречно естество, понижава нивото на уреята в кръвта и спира маточните и хемородиалните кръвотечения. Миши уши се употребява при бъбречни заболявания, хипертонична болест, уремия, полипи на червата и на ректума, катаракта, главоболие, безсъние, повръщане.
Надземната част от растението се използва при стомашно-чревни разстройства, при бъбречни камъни, проблеми с черния дроб, при слабо кървене от различно естество и др. Дрогата влияе благоприятно при някои видове упорити екземи. Има данни, че притежава дори противотуморно действие. По-рядко се прилага при белодробни възпаления, при циреи, при кокоша слепота (вътрешно). Мас от суха или прясна трева се използва за улесняване заздравяването на гнойни рани.
Народна медицина с миши уши
В българската народна медицина диуретичният ефект на отварата от мишите уши се употребява при кардио ренални отоци, при бъбречни заболявания, където може да понижи нивото на кръвната урея. Съобщава за спадане на повишената кръвна урея след прилагане на инфуз от прясна билка, като заедно с общото подобрение изчезват главоболието, повръщането, безсънието. Подчертава се обаче употребата на прясната билка. Освен като диуретично средство отварата от миши уши се препоръчва при маточни кръвотечения, както и при други кръвотечения — при хемороиди, дизентерия и хеморагични колити.
Пригответе отвара от миши уши, като залеете 3 — 4 лъжички ситно нарязана билка с 1 чаша вряща вода. Прецедете отварата, след като изстине и я изпийте в рамките на един ден.
Руската народна медицина препоръчва отварата от миши уши при жълтеница и проблеми с черния дроб. Пригответе напитката, като сварите 10 г от билката в 200 мл вода. Приемайте 3 - 4 пъти на ден по две супени лъжици.
Външно миши уши се прилага в суров вид за налагане на циреи, а отварата от билката може да се ползва и за промиване на гнойни рани.
Вреди от миши уши
Не прибягвайте до приема на миши уши преди да се консултирате с лекар, тъй като в по–големи дози билката е отровна.
