Акация

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
971162k
Акация

Акация /Acacia/ е род храсти и дървета от семейство Бобови /Fabaceae/, документиран за пръв път в Африка от Линей през 1773. Цветовете на акацията са бели и имат приятен аромат. Плодовете представляват плоски шушулки, подобни на тези на фасула, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокавяви семена, до 14 на брой. Цъфтежът на акацията започва след петгодшна възраст. Листата са овални и са подредени до 21 на една дръжка, обикновено с нечетен брой. В основата на всяка дръжка има по два бодливи шипа, които предпазват дървото от животните.

У нас най-разпространена е бялата акация /R. pseudoacacia/. Тя произхожда от Северна Америка. В България се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също като почвоукрепител.

Бялата акация е разклонено дърво, достигащо височина до 20 м, със сивокафява напукана кора. Листата са лекоперести с дръжки, в чиято основа се намират по две шипчета. Цветовете са бели ароматни и са събрани във висящи ръкави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви семена. Акацията е известна предимно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечение.

История на акация

Според митологията древният египетски бог Хор произлиза от акация. Нещо повече, това дърво се счита за местообитание на богинята Неит. Египтяните са вярвали, че в акацията се крие и живота, и смъртта. За жителите на Египет акацията символизира слънцето, прераждането, безсмъртието, както и новото начало. В средиземноморските страни акацията символизира не само живота, но платоничната любов. Вярвало се е, че тръните на акацията отблъскват злите сили.

От древни времена акацията е символ на чистотата. В продължение на хилядолетия племената, които бродели из Арабската пустиня, се покланяли на това растение, което те считали за майка на дърветата. Според легендата хора, които са изпочупили клоните на акация, трябва да умрат до една година. Според Библията, от акациевото дърво - Gopher - е направен олтара на Ноевия ковчег. Ето защо за евреите акацията е свещено дърво. Тя символизира погребение и траур. Клоните на акацията също така се използват в ритуалите на тайните общества.

Състав на акация

Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август)още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.

Отглеждане на акация

Акацията обикновено расте по слънчеви места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре замърсения въздух в градовете. Развива се най-успешно върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива лошо.

Акацията се развива много бързо. Достига на височина до 25 м, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години. Често акацията се засява за укрепяване на стръмни откоси.

Събиране и съхранение на акация

За лечение се използват цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40 градуса.

Така преработената билка има бял или слабо жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.

Акация цвят

Употребяват се плодовете и кората на младите клонки на акацията, а също и корените ѝ. Листата се берат преди цъфтежа – април, плодовете–август, септември, а кората от клонките, както и корените рано на пролет – февруари, март.

Ползи от акация

Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно - чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.

Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно.

Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май - юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар.

Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време - до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.

Акациевата дървесина може успешно да се използва в мебелното производство, макар че употребата ѝ у нас в тази област е ограничена. Голямото съпротивление на дървесината на изтриване я прави подходяща за подови настилки. Поради високата си трайност акациевата дървесина е превъзходен строителен материал.

Употребява се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни конструкции, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за инструменти и др. Широко се прилага в бъчварството, както и за направа на съдове за химическата промишленост. Произведеният фурнир е с красива текстура, но при фурнироване често се получават петна по повърхностите – този недостатък се отстранява с последващо шлифоване. В някои страни акациевата дървесина е широко използван материал за производство на плочи от дървесни влакна и целулоза.

Народна медицина с акация

Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол. Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Вреди от акация

Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката трябва да се назначи и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Топ Статии Днес