Бял бор

Бял бор

Белият бор /Pinus sylvestris / представлява вечно зелено иглолистно дърво от семейство Розоцветни, до 40 м високо. Кората му в основата е тъмносива и силно напукана. Младите клонки на бора са зеленикави. Листата са игловидни, по два в ципести влагалища, на скъсени клонки. Цветовете са еднополови и бели. Мъжките са съставени от много тичинки, събрани в лъжливи гроздове. Женските са с червеникави люспи в основата с по две семепъпки, събрани в яйцевидни шишарки, след опрашването са извити надолу, разрастващи се и вдървеняващи, до 6—7 см дълги.

Белият бор живее до 600 години. Най-високото и най-дебело бяло борово дърво у нас расте в местността Старо село, област Смолян. Обиколката на дънера му на височина на гърдите е 5 м и е високо 38 м. Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по - светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета.

При нараняване от ствола на бора изтича смола. Някои я наричат и балсам. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване. Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки.

У нас бял бор е естествено разпространен предимно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини между 1000 и 2000 м надморска височина (на изолирани места и под 1000 м). В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид. По света дървото може да се види и в Европа, Русия, Япония, Индия, Китай и др.

Състав на бял бор

Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0, 4% етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин (провитамин А), дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и др.

Листата (иглите) съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а - пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.

От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси - 1 - (4-хидрокси - 3-метоксифенил) - 1-пропанол.

Семената на дървото съдържат до 26% тлъсто масло. Колофонът (остатъкът след дестилирането на етеричното масло) представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.

Етеричното масло, получено от белборовите листа (игли), има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат (до 11%), пинен (до 40%), лимонен (до 40%) и други терпени.

Бор

Отглеждане на бял бор

При поддръжка на градини боровете не се нуждаят от особени грижи, освен здраво укрепване след засаждането им. Друго, което трябва да имаме предвид, е тяхната светлолюбивост, затова е нужно да преценим внимателно мястото им за засаждане. Предварително се събират само узрели шишарки, но преди семената да са излетели – през август и септември. Семената се третират с миниум и се засяват направо в почвата, като се покриват с 0.5 см слой от пясък.

Препоръчва се влажна, рохкава и богата почва. Прибавянето на 10% торф, 20% едър пясък и 10% дървени въглища прави всяка почва чудесна за сеене на борови семена. Пониците се появяват за 4–6 седмици. Добре е до оформянето на същинските листа семеначетата да се предпазват от преките слънчеви лъчи като се покриват с клонки, но след това обилната светлина е задължителна. Кълняемостта на боровите семена в зависимост от произхода на видовете е между 60 и 95%. Семената запазват кълняемост 3 до 5 години.

Събиране и съхранение на бял бор

За медицински цели се употребяват пролетните пъпки /Turiones Pini/, листата /Folia Pini/, кората /Cortex Pini/ и други на белия бор, почти цялото дърво. Подходящото време за бране на пролетните пъпки е февруари — април, за листата — цялата година, а за кората — по време на сокодвижението в билката, а и по друго време.

Пролетните пъпки се отрязват с много малка част от стъблото (не повече от 3 мм), но без иглите. Събирането се организира през ранна пролет, когато пъпките вече са започнали развитието си, но преди още да са се разпукали.

Не бива да се берат разпукнали се вече пъпки, тъй като те са малоценни и могат да намалят качеството на цялата партида. Другите растителни части се берат съобразно с отсичането на дърветата в определените за това участъци.

След старателно прочистване на събраните пролетни пъпки материалът се суши на закрито в добре проветриви помещения. Сушенето продължава 3—4 седмици. Да не се суши на слънце, защото етеричното масло на смолата, за което най - много се цени билката, ще се намали или съвсем ще се изгуби и билката ще бъде обезценена напълно. Билката се приема за изсушена, когато при разрязване на пъпката вътрешното ѝ съдържание е станало вече трошливо.

От 4 кг свежи пролетни пъпки се получава 1 кг сухи. Изсушените пролетни пъпки се състоят от няколко продълговати пъпки, свързани с тънък остатък от стъблото. Отвън те са червеникавокафяви, покрити със сухи люспи, с борова смола между тях. Миризмата е приятна, балсамична, а вкусът — балсамичен, горчив. Обработената билка се съхранява в сухи и проветриви помещения, без какъвто и да е достъп на слънчева светлина. Да се съхранява по възможност за кратко време.

Ползи от бял бор

Почти всички части и продукти от белия бор (а и от другите видове от рода Pitius) се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.

Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и др.

Листата (иглите) се употребяват като противоскорбутно средство във формата на маджун или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони и др.

Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на билката бял бор (както и на други иглолистни растения от рода Pinus), се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и др. и се използва за получаване на терпентин (терпентиново масло).

То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано /Oleum Terebinthinae rectificatum/. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и др., като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и др. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.

Катранът /Pix liquida Pini/, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мази против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активни въглища /Carbo activatus/, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и др. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.

При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.

От белия бор, както и от другите видове от рода Pinus се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и др. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най - разнообразни разработки, както и за гориво.

Народна медицина с бял бор

Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност (колатура) се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед (500 г). Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.

5 4
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Ceco
Ceco
26.09.2015 17:51
Високо качествена борова смола за лечебни цели.
100 грама 30 лв. 50 грама 18 лв 0876000711
1
0