Сарсапарила /Smilax officinalis/ представлява увивно растението, напомнящо лоза, което принадлежи към семейство Кремови. Стеблото на сарсапарила е виещо се и достига що 50 см дължина. Сарсапарила има малки цветове, а плодчетата ѝ са дребни, заоблени и обагрени в червено. Корените на растението са дълги и изтънени. Те са червеникаво-кафяви и достигат до 2 метра дължина.
Съществуват около 350 вида сарсапарила. Най-често растението вирее в тропическите дъждовни гори. Среща се в Ямайка, Южна Америка, Мексико, Карибите, Хондурас и др.
История на сарсапарила
Вече векове наред месните племена на Централна и Южна Америка употребяват корените на сарсапарила като традиционен лек при отпадналост, кожни проблеми, ревматизъм и проблеми с потентността. Племената от Перу и Хондурас прилагали корените на сарсапарила при ставни проблеми и силно главоболие. Някога шаманите около Амазонка си служели с билката външно и вътрешно при псориазис и проказа.
Племената в Южна Америка вземали корени от сарсапарила, когато се чувствали отпаднали или при настинка. Благодарение на търговци от новия свят чудодейното биле било пренесено и в Европа. От началото на шестнадесети век до ден днешен европейските лечители намират все повече приложения на сарсапарила.
Най-добре обаче билката се е доказала в пречистването на кръвта. Ето защо днес сарсапарила е регистрирана като официална билка, очистваща кръвта, в националната фармакопея на САЩ.
Състав на сарсапарила
Сарсапарила е толкова чудодейна билка, заради множеството лечебни съставки, които се съдържат в нея. В растението са открити етерично масло, минерални соли, смоли, стероидни сапонини, смилсапонин и сарсапонин, сарсапарилозид, сарсасапогонин, смилагенин и полинастанол и др.
Събиране и съхранение на сарсапарила
С лечебни цели от сарсапарила се използват основно корените на растението /Radix Smilax officinalis/. Те се берат преди цъфтенето на билката или след като узреят плодовете ѝ. След това се почистват от случайно попаднали примеси и отпадъци и се сушат на сянка.
Най-добри резултати се получават при сушене в сушилня при температура от 40 градуса. Изсушените корени се съхраняват на тъмно и проветриво място, встрани от отровните билки. Те са със сивокавяф цвят, нямат специфичен мирис, но се отличават със слузест вкус.
Ползи от сарсапарила
Сарсапарила е ценена билка, защото може да излекува или поне да облекчи много от заболяванията, с които се сблъскваме с напрегнатото си ежедневие. Тя предпазва черния дроб, облекчава ревматизма, стимулира изпотяването, увеличава уринарната екскреция, лекува възпаления и понижава високата температура.
Билката действа пречистващо на кръвта, бори се с вредните свободни радикали в организма ни, влияе добре на цялостния ни тонус и подпомага имунитета ни. Освен това унищожава гъбичките и бактериите и действа като клетъчен протектор.
Сарсапарила е хормонален регулатор и при двата пола. Билката спокойно може да се комбинира и с други билки и лекарства, в зависимост от търсения ефект. Най-често се смесва с бял равнец, бреза, невен, изсипливче, жен-шен, магарешки трън, гръмотрън, репей, бабини зъби, коприва, глухарче и др.
Народна медицина със сарсапарила
В българската народна медицина сарсапарила се прилага при възпаления, пясък и камъни в бъбреците и в пикочния мехур. Използва се успешно при цистити, кръв в урината, проблеми с черния дроб, безапетитие, трипер, сифилис, кожни проблеми, подагра шипове, кисти в яйчниците и други.
В Латинска Америка растението се употребява при ревматизъм, артрит, настинка, проблеми с храносмилането, псориазис, различни венерически заболявания, полова немощ и акне.
В САЩ сарсапарила е пръв помощник при изтощение след дълго боледуване, диабет, изгаряния, подагра, артрит и ревматизъм. Използва се още при очни инфекции, проблеми с уринирането. Билката се прилага и при сифилис, вагинални течения, безплодие, при стрес и за премахване на брадавици.
В Мексико най-много използват сарсапарила при кожни проблеми. За местните хора тя е незаменим помощник при изгаряния, екземи, кожни възпаления и проказа. Прилагат дрогата още срещу диспепсия, нефрит, скрофулоза и дори против различни ракови заболявания.
В китайската народна медицина сарсапарила е предпочитан лек срещу диария, дизентерия, отравяне с живак, малария, уринарна недостатъчност, абсцеси и циреи.
В Бразилия чудотворното биле се предписва при мускулна слабост, камъни в жлъчката, стерилитет, псориазис, подагра и др.
Във Великобритания вземат сарсапарила при анорексия, изтощение и абсцеси. Използват я още за пречистване на кръвта, при сифилис и други венерически болести, като антисептично и диуретично средство.
За да си приготвите чай от сарсапарила, е необходимо да залеете една супена лъжица от сушен корен на растението с 500 мл вода. Оставете сместа да се вари десетина минути. От течността се приема по една винена чаша, най-добре преди ядене, три пъти на ден.
На пазара вече има и готови продукти, съдържащи сарсапарила. Те се приемат в зависимост от концентрацията на растението и от указанията на етикета.
Бира със сарсапарила
На някои места по света използват сарсапарила в приготвянето на безалкохолна бира и други напитки, заради способността ѝ да образува пяна. През деветнадесети век едно канадско издание публикува рецепта за бира, приготвена от корена на лековитата билка. За целта се вземат по 240 грама от сарсапарила, женско биле, джинджифил и канела.
Добавят се още 90 грама семена от кориандър и 60 грама карамфил. Всички съставки се варят петнадесет минути в 40 литра вода, след което сместа се оставя да се охлади. Получената течност се филтрира и се смесва с 2 литра мед. При консумация бирата може да се разрежда с газирана вода. По желание се добавя и лимонов сок.
Вреди от сарсапарила
Употребяването на сарсапарила, без знанието на медицинско лице, не се препоръчва. В големи дози, приемането на билката може да причини стомашно-чревни проблеми или временно възпаление на бъбреците. Хора, страдащи от астма, трябва да са изключително внимателни при употребата на растението, тъй като вдишването на сарсапарила може да влоши състоянието им.
Бременните и кърмачките трябва да избягват приема на сарсапарила, тъй като нейният ефект върху плода и кърмата все още не е известен. Пациентите с нарушения във функцията на простатата също не бива да използват Smilax officinalis, тъй като билката може да не им се отрази добре.
Ако след приемането на адекватна доза сарсапарила, усетите болки в гърдите, гадене, виене на свят, проблеми в дишането или получите обриви, трябва да преустановите употребата на растението и веднага да потърсите лекарска помощ. Тези симптоми най-вероятно са причинени от алергична реакция към Smilax officinalis.
