Мацис, наричан още мускатов цвят, представлява ароматна подправка, добивана от плодовете на вечнозеленото мускатово дърво Myristica fragrans. От него се добива и популярната подправка индийско орехче /мускатово орехче/.
Мускатовото дърво вирее в Югоизточна Азия и Австралия. То произлиза от индонезийските острови Банда. Среща се още в Шри Ланка, Южна Индия, Гренада, Малайзия и Фиджи. Мускатовото дърво се отглежда в зони, където морската височина е поне 500 метра. То може да нарасне до 30 метра, но това се случва по-рядко. Обичайно е високо около десетина метра. Растението е разделнополово. То започва да цъфти, след като е навършило 8 години. Най-много плодове дава, след като достигне 20 години. От едно дръвче могат да се получат до две хиляди мускатови орехчета за една година.
Плодовете на мускатовото дърво имат крушовидна форма. Те са дълги между 6 и 9 сантиметра. Отличават се с жълтеникав цвят и гладка повърхност. След като плодовете се обелят, обвивката се ползва за добиването на мацис. От намиращата се в плода костилка пък се добива индийското орехче.
История на мацис
Още през шести век арабите умело търгували както с индииското орехче, така и с мациса. Двете подправки бързо станали любими в арабската кухня и се пренесли и в Европа. През шестнадесетото столетие мускатовото орехче и мацисът стават още по-популярни, след като португалците завладяват островите на подправките.
Век по-късно се намесват холандците, които след завземане на архипелага ревностно пазят мускатовите дървета. Според едно предание обаче французите успяват да се докопат до разсад от Myristica fragrans и започват да отглеждат дървото на остров Мавриций. До деветнадесети век мускатово дърво вече се отглежда в Америка.
Производство на мацис
Както вече стана ясно, подправката мацис се произвежда от плодовете на мускатовото дърво, вирееш в тропиците. При достатъчно висока температура (не по-ниска от 20 градуса) и обилни валежи дървото започва да дава плодове след седмата си година. С течение на времето то става все по-плодовито. Възрастните представители на вида дават плодове поне три пъти в годината.
Всички стъпки в производството на мацис са от голямо значение, тъй като от тяхното изпълнение зависи качеството на подправката и съответно нейната цена. След плодовете на мускатовото дръвче се оберат, те трябва да бъдат обелени. Именно тази процедура се оказва много важна и трябва да се извърши с голяма прецизност, тъй като материалът трябва да запази целостта си и в никакъв случай да не бъде повреждан.
Такъв мацис се намира много по-рядко и по-тази причина цената му е по-висока. Полученият материал се оставя на слънце, разстлан на специални бамбукови плоскости. След това се преминава към следващата стъпка-притискане на обвивката със специални дървени приспособления, за да ѝ се придаде форма на пластинка. Накрая мацисът се доизсушава и пакетира. В сушен вид мускатовият цвят може да бъде жълт или оранжев.
Състав на мацис
В състава си мацисът има немалко ценни вещества. Той съдържа калий, калций, манган, магнезий, фосфор, натрий, селен, мед, желязо. Явява се източник на витамин А, витамин B1, витамин B2, витамин B6, витамин B9, витамин C и витамин PP.
Готвене с мацис
Мацисът е сред високо ценените подправки в готварството. Той обаче се различава от подправката индийско орехче по мирис и вкус. При индийското орехче има по-лек мирис, а вкусът му е със сладка и топла нотка. При мацис уханието е значително по-остро, а вкусът - по-силен.
Знаменитите кулинари го посочват като ценна подправка в екзотичните блюда. Мускатовият цвят може да се употреби в самостоятелен вид или с комбинация с индийското орехче, както и с други подправки като канела, джинджифил, червен пипер, кориандър, куркума, сминдух, чили. От мациса се приготвят специално масло с приятен аромат, което се влага в различни видове горчица и сосове. Някои народи поръсват с него и напитките си.
Използва се при приготвянето на колбаси, салати, пастети. Мацисът допълва най-добре уханието на ястия от агнешно, свинско, говеждо, телешко и пилешко. Няма тенденция обаче с него да се подправят блюда от риба или гъбени гозби. Най-много мацисът се цени в сладкарската промишленост.
С него се подправят различни десерти и сладкиши. В много ароматни и апетитни са козунаците и бисквитите, в които той присъства. Когато готвите с мускатовия цвят обаче, не бива да прекалявате. Използвайте не повече от 0.1 г от подправката за овкусяване на една порция.
Предлагаме ви рецепта за банани с мацис, с която да внесете разнообразие на традиционната домашна трапеза.
Необходими продукти: 5 недоузрели банана, 1 супена лъжица ром, 100 г кафява захар, 2 чаени лъжици канела, 1 люспа мацис, 1 опаковка краве масло, пудра захар
Начина на приготвяне: Маслото се загрява в тиган. Добавят се ромът, мацисът и канелата. Бананите се разрязват на две части по дължина. След това се поръсват много добре със захар. Поставят се да се изпържат и от двете страни в нагорещената смес. Поднасят се с пудра захар.
Ползи от мацис
Мацисът от много векове се използва не само като подправка, но и като средство за лечение на различни заболявания. Народните лечители го препоръчват при проблеми с храносмилателната система. Съществуват сведения, че мускатовият цвят помага за справяне с възпаления, подуване и спазми. Подправката също така е сочена за афродизиак.
Вреди от мацис
Въпреки че мускатовият цвят е полезен и много ароматен, той не бива да се приема в големи количества. Това би могло да доведе до стомашно раздразнение и гадене.
