Гергьовче

Гергьовче

Гергьовче /Caltha palustris/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови /Ranunculaceae/. Гергьовчето е една от родните билки, известна сред българите с многото си имена. В различните краища на страната Caltha palustris се нарича блатниче, жълт блатняк, зъмско цвете, жълтурче, жабинек, мазно кокалче, разгон, блатен крокон, гергьовско цвете, жълтениче, джуровец и др.

Растението се отличава с добре оформено, кухо коренище. Стеблото му може да бъде полегнало или изправено, високо между петдесет и осемдесет сантиметра. Понякога то е склонно да образува и разклонения. Листата на гергьовчето са обагрени в зелено. Те са гладки, с бъбрековидна форма, снабдени със ситни триъгълни зъбци по края си.

Цветовете на гергьовчето са събрани в съцветия. Най-често диаметърът им възлиза на около 2-4 сантиметра. Околоцветникът е прост, изграден от пет жълтеникави листчета. Плодът е съставен от мехунки, от които на по-късен етап се добиват семена.

Гергьовчето е доста често срещано растение. Обикновено то вирее в планините при надморска височина от 400 до 2000 метра. Развива се успешно на слънчеви, заблатени места. Може да се види и на поляни край реки. Естествено разпространено в Европа и в някои азиатски страни.

История на гергьовче

Гергьовчето е растение, което е добре познато на човечеството от векове. Латинското название на билката се свързва с гръцката дума calathos, с която се наименувал съд за пиене. Растението било свързано с този съд заради формата на цветовете си. Другата част на името му се асоциира с латинската дума за блато-palus и най-вероятно е избрана, поради факта, че гергьовчето се среща най-често в заблатени терени.

През средните векове това красиво цвете е било събирано, докато траели църковните фестивали. То се свързвало с Богородица. В Англия гергьовчето било доста популярно, като за това можем да съдим дори от творбите на Шекспир, където бива споменато многократно. Има данни, че в миналото листата на Caltha palustris са се готвели като спанак. Цветните пъпки и корените също са се ползвали с хранителни цели, след като са преминавали през термична обработка.

Билка Гергьовче

У нас билката също е много разпространена и дори присъства в някои ритуали. В миналото в някои части на страната е имало ритуал рано сутринта на Гергьовден момите, момците и младите невести да обикалят по поляните около реките и да берат гергьовче, както и други ценени от народа треви. Смятало се, че на този ден техните лечебна сила е много голяма.

Състав на гергьовче

Наземната част на билката се използва заради нейните лечебни свойства. Този неин ефект се обуславя от ценните ѝ съставки. Гергьовчето е източник на холин, флавони, анемонин, каротин, кверцетин.

Отглеждане на гергьовче

Гергьовчето определено е от растенията, които радват окото. Ето защо то се отглежда от мнозина в качеството си на декоративно цвете. Растението е идеално за паркове с езера или други кътчета за отдих край потоци. За да се развива успешно, гергьовчето се нуждае от богата на влага почва и умерена слънчева светлина. Ако не се отглежда в земята близо до водоем, а в саксия, трябва да му се осигури непрекъсната влага.

Също така се налага да бъде подхранвано със специална тор за блатни растения и да бъде пресаждано във все по-големи саксии през 1-2 години. Ако забележите, че цветовете на гергьовчето започват да стават все по-ситни с годините, можете да разделите растението на няколко по-малки, които да прехвърлите в други саксии. Така всяко едно от тях в последствие ще формира едри цветчетата.

Събиране и съхранение на гергьовче

Както вече споменахме с лечебни цели се използва цялата надземна част на растението. Тя се събира, докато то цъфти. Това се случва във времето между март и юли. След като се събере необходимия материал, той се пречиства от отпадъци и примеси.

Блатниче

След това се разстила върху плоскост на сухо и проветриво място, където да се изсуши. Сушенето на гергьовчето може да се извърши и с помощта на специална сушилня при температура от 40 градуса. Изсушената дрога се пакетира и съхранява в тъмни и сухи помещения.

Ползи от гергьовче

Употребена в минимални дози, дрогата повлиява благоприятно немалко болезнени състояния. Съществуват данни, че Caltha palustris притежава противовъзпалително и обезболяващо действие.

Използва за справяне с треска, а също и при простуда и анемия. Има положителен ефект при хронични екземи и изгаряния. Може да помогне и при нарушение в обмяната на веществата. Твърди се, че притежава и противоракови свойства.

Народна медицина с гергьовче

Народната медицина препоръчва външното използване на малка част дрогата. При проблемна кожа може да се приготви лапа от гергьовче, която да се постави върху проблемния участък.

Изсушените и стрити листа се запарват и след това се увиват в марля. Лапата се поставя върху раздразнената кожа и се премахва, преди да са минали петнадесет минути.

При треска, простуда и анемия болният може да си приготви вана с настойка от листа, но количеството на билката отново трябва да е минимално.

Вреди от гергьовче

Въпреки че има лечебни свойства, в свежо състояние и в големи дози гергьовчето може да бъде доста опасно. Сокът от прясна билка причинява неприятни мехури по кожата и дразни лигавиците.

При вътрешен прием свежото гергьовче може да предизвика мехури, повръщане, болки в стомаха, диария и други неприятни симптоми. Ето защо то никога не трябва да се приема без предварителна консултация с медицинско лице.

5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати