Червен кантарион

Билка Червен Кантарион

Червеният кантарион /Centaurium erythraea/ представлява по своята същност двугодишно тревисто растение от семейство Тинтявови. Той е родственик с други известни билки, сред които и тинтявата.

Червеният кантарион е разпространен на много места у нас и по тази причина е известен и с много други наименования. Познат е като бабиче, китчица, бабино биле, трескавиче, обикновен червен кантарион и др.

Centaurium erythraea се отличава с крехко и право, гладко стебло, което е разклонено в своята горна част, достигащо височина от десет до тридесет сантиметра. Приосновните листа на червения кантарион са яйцевидни, в общия случай дълги към един сантиметър.

Стълбовидните листа пък са разположени едно срещу друго и са малко по-дълги от приосновните. Цветчетата на Centaurium erythraea са дребнички, достигащи до размер от около един сантиметър, обагрени в розово. Тичинките са пет на брой.

Червеният кантарион цъфти от месец юни до месец септември. Може да се види из тревисти местности, храсталаци и край пътищата обикновено извън населените места. Развива се най-успешно при надморска височина от 0 до 1500 метра. Освен в България се среща и в други страни от Европа, Азия и Северна Африка. С помощта на хората е достигнал и до Северна Африка.

Състав на червен кантарион

Червеният кантарион е източник на горчиви вещества. В състава му учените са открити генциопикрозид, алкалоиди и еритроцентаурин. Освен това дрогата съдържа още олеанова киселина, флавоноидни вещества, аскорбинова киселина и други ценни вещества.

Събиране и съхранение на червен кантарион

За лечебни цели се използва надземната част на растението. Стръковете се събират по време на цъфтежа на билката. Събирането на червения кантарион се извършва само при сухо време, тъй като в противен случай има шанс дрогата да се навлажни и качеството ѝ сериозно да се влоши.

Цъфтящите стръкове се отрязват на разстояние от петнадесет сантиметра от върха, като за целта се ползва остър нож. След това събраните стръкове се нареждат в една посока, като се внимава да не се притискат. После материалът се прочиства от примеси, както и от прецъфтели и увредени растения, и се нарежда в проветриви и сенчести помещения, където да може да се изсуши.

Някои билкари предпочитат да направят китки от десетина стръка и да ги закачат някъде, за да изсъхнат така. Готовите китки могат да се съхраняват отново закачени на пирони или тел, но няколко такива не бива да са разположени прекалено близо.

Ползи от червен кантарион

Червеният кантарион е високо ценен заради безотказното му въздействие при различни заболявания. Билката е най-популярна с това, че стимулира апетита, подпомага храносмилателни процеси и подобрява отделянето на стомашен сок и жлъчка.

Освен това понижава високата температура и спомага за по-бързото отделяне на газове. Опитът показва, че същото растение може да се приложи и като противоглистово средство.

Червен Кантарион

Лекари и народни лечители са категорични, че червеният кантарион може да се употреби при запек, газове, възпаление на стомаха, възпаление на черния дроб, анемия, диабет, чревни паразитози, хепатит, камъни в бъбреците, влошено зрение, косопад.

Оказва се, че Centaurium erythraea се е предписвал още и при парализи, маточини кръвоизливи, бяло течение, воднянка, главоболие. Външно се прилага при бавно заздравяващи рани, екземи, хемороиди и др.

Това обаче не е всичко. Червеният кантарион е билка, високо ценена и в хомеопатията. Екстрактът от билката се препоръчва на прекалено тихи, кротки и безволеви хора, които трудно взимат сами решение и се чувстват слаби, безпомощни и зависими от другите.

Според специалистите тази билка е способна да възстанови изгубеното самочувствие и тонус, да придаде увереност и да спомогне за възвръщането на баланса в общуването с останалите хора.

Народна медицина с червен кантарион

Българските народни лечители употребяват билката при различни болезнени състояния, като я обработват в зависимост от заболяването. Така например при анемия и след изтощително боледуване за укрепване на организма се приема отвара от червен кантарион.

За целта една чаена лъжица от сухата билка се залива с двеста милилитра вряла вода. След като се охлади, получената смес се прецежда и се разделя на три равни части. Всяка от тях се пие половин час преди хранене.

Ако пък страдате от безапетитие или имате влошено зрение, можете да си приготвите настойка от билката и да я смесите с червено вино, като съотношението трябва да е 1:10. От сместа се приема по една супена лъжица по три пъти на ден след хранене.

От Centaurium erythraea може да се приготви и нещо като винен извлек. Достатъчно е шестдесет грама от билката да се накиснат в един литър червено вино. Сместа трябва да престои така на тъмно и хладно място осем дни. След това виното се прецежда и се съхранява отново на студено. От него се приема по една винена чаша половин час преди ядене.

Както вече споменахме, червеният кантарион може да се използва и при външни рани, тъй като спомага за тяхното по-бързо заздравяване. Народните лечители препоръчват при кожни проблеми сухи и стрити части на растението да се смесят с малко зехтин и с получената кашичка да се налага засегнатото място.

Същата смес може да се използва и при косопад, като е добре помадата да постои поне един час върху косата ви, като през това време можете да поставите шапка за баня върху главата си и отделно да се увиете с хавлия.

5 2
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати