Борът /Pinus/ представлява род иглолистни дървета, както и храсти, от семейство Борови /Pinaceae/. Боровете се отличават с различна големина. В началото при тях се забелязва правилно прешленовидно разклонение, което с течение на времето придобива неправилна форма.
Стеблото на растението е здраво и изправено. Клонките са удължени, покрити с люсповидни образувания. По клонките има и иглички, които са с различно обагряне и дължина. Шишарките на бора се различават по големина. Те се единични или са събрани по няколко на едно място.
Тези вечнозелени растение се срещат най-много в Северното полукълбо. Те са достатъчно издръжливи, за да виреят и при неблагоприятни климатични условия. Борът се развива успешно както на почви, богати на хранителни вещества, така и върху по-бедни такива. Расте и на влажни места, и на сухи.
Видове бор
В рода Бор попадат към осемдесет вида дървета, като в България диво растящи са само пет вида. Най-популярни сред тях са черният и белият бор. Срещат се още бяла мура, черна мура и клек, които попадат в рода Pinus, независимо че думата бор не присъства в техните наименования. По нашите ширини могат да се видят и други видове бор, които обаче се отглеждат с декоративна цел и са внесени от чужбина.
Белият бор /Pinus sylvestris/ е вечнозелено дърво, достигащо височина от петдесет метра. При младите екземпляри една част от кората е жълтеникава или кафеникава, а при по-старите се среща сивкаво оцветяване. Листата са под формата на иглички, дълги до шест сантиметра. Шишарките му биват мъжки и женски. Семената са снабдени с крилатка. Узряват едва на втората година. Цъфтежът при това растението е в периода май-юни. Белият бор може да се види по всички планински райони в страната.
Черният бор /Pinus nigra/ е иглолистно дърво, чиято височина достига докъм четиридесет метра. Той се различава от Pinus sylvestris по това, че има сива кора и сравнително по-дълги иглички. Освен това шишарките му са по-големи. Черният бор вирее по-добре при топъл климат. Среща се в повечето наши планини, както и в други страни от Южна Европа.
Бялата мура /Pinus peuce/ представлява дървесен вид, висок към четиридесет метра. Отличава се с гладка, зеленикава или кафенееща кора, която с течение на времето се напуква и придобива сравнително по-тъмни багри. Игличлите са зелени и много нежни. Шишарките имат цилиндрична форма. Бялата мура цъфти през пролетта, а семената узряват след втората година.
Черната мура /Pinus heldreichii/ представлява дървесен вид, висок към двадесет метра. При това дърво иглиците са скупчени по две в скъсени клони. Те са късички и бодливи. Шишарките са дълги до седем сантиметра, но са с по-скромни размери от тези на бялата мура. Растението е познато като балкански субендемит, тъй като е силно разпространено по Балканския полуостров.
Клекът /Pinus mugo/ е вид бор, който вирее най-успешно между хиляда и две хиляди метра надморска височина. У нас се среща най-вече в Рила, Пирин и части на Стара планина. Той не е от най-високите дървета и стеблото му нараства докъм четири метра. Клоните са полегнали. Кората му е сивееща. Игличките са дълги към 2.5 сантиметра. Шишарките са около два пъти по-дълги от тях.
Състав на бор
Връхчетата на белия бор са известни със своите лечебни свойства. Те съдържат етерично масло, лимонен, кадинен, борнеал, смолисти вещества, витамин С и други вещества.
Бялата мура е много ценена заради балсама, който изтича от нейната кора. Той е източник на етерично масло, смолисти вещества, камфен, карен, пинен, парацимол, лимонен и др.
Ползи от бор
Въздухът в боровите гори е много приятен, но също така и полезен, защото убива микробите. Това е причината сред боровите гори да се създават лечебни бази.
Белият бор е много употребяван в медицината и в строителството. При преработване на дървесината му също така могат да се добият изкуствени влакна за платове и хартия. В миналото кората на бора се е ползвала и за щавене на кожи. Сега тази практика не е толкова разпространена. Шишарките на растението са служели също така за оцветяване на тъкани.
В медицината най-ценени може би са боровите връхчета, които трябва да се оберат през първите пролетни дни. Те действат отхрачващо, противовъзпалително, омекчаващо.
От тях се приготвят отвари, бани, тинктури, които помагат при редица неприятни здравословни състояние. Белият бор е ефикасен при бронхити, задух, пневмония, ангина, кашлица, камъни в бъбреците, проблеми с пикочния мехур, подагра, ревматизъм, ишиас, хемороиди. Помагат още при екземи, лишеи, протриване, циреи и всякакви кожни раздразнения.
Черният бор служи за получаване на дървесината, като се цени по-малко от Pinus sylvestris, тъй като материалът от него е по-тежък. Освен това обработването му отнема повече време.
Прословутият балсам на бялата мура се ползва широко във фармацията. От него се приготвят мехлеми и други мазила. Балсамът се употребява още и при инхалации срещу кашлица и болки в гърлото. Тъй като бялата мура има доста мека и лека дървесина, тя се използва и при направата на моливи.
Черната мура е известна със своята изключително здрава дървесина. Нейното добиване обаче отнема повече време, тъй като дървото израства по-бавно.
Игличките на клека имат приятно ухание и се ползват за освежаване на въздуха. Дървесината от това растение е трайна и обикновено служи за направата на дребни изделия. Клекът е ценен, тъй спомага за укрепването на почва във високопланинските пояси.
Народна медицина с бор
Народните лечители горещо препоръчват извлеците от бял бор при проблеми на дихателната система, бронхит, упорита кашлица. За да приготвите една такава отвара, ще са ви нужни сто грама борови връхчета. Те се измиват, след което се оставят да врат в 2.5 литра вода, докато от течността остане само половин литър.
После извлекът се прецежда и се оставя да се охлади. Изстиналата течност се смесва с 200 грама печелен мед и се разбърква добре. От получената смес се взимат по 2-3 супени лъжици преди хранене.
Бор в кулинарията
От белия бор може да се приготви така нареченият боров мед. За целта деветдесет броя борови връхчета се накисват в един литър вода. Сместа се вари, докато връхчетата омекнат, след което получената течност се прецежда. След като престои така едно денонощие, към нея се добавя захар (един килограм на три чаени чаши отвара). Следва варене, което продължава, докато сместа придобие желаната от вас гъстота.
Полученият мед може да се използва за подслаждане на чайове, кафета, сокове и други напитки. Придава приятна сладост още на бухтички, бисквити, мекици, курабийки, палачинки и всякакви други печива. Освен това той действа общоукрепващо на имунната система, отхрачващо и противовъзпалително. Изключително подходящ е за зимните месеци. С лечебна цел е достатъчно да се приемат по две супени лъжици от меда преди хранене.
Вреди от бор
Независимо че отварите и извлеците от бял бор са полезни, те трябва да се прилагат само с лекарско знание. Не се препоръчва илачите от бял бор да се употребяват от бременни жени и кърмачки, както и от хора, страдащи от хипертония и епилепсия.
