Дъбът /Quercus/ представлява род покритосеменни двусемеделни растения, срещащи се на много места по света. Дъбовете принадлежат към семейство Букови. В рода попадат както широколистни дървесни видове, така и някои храсти. Едни от тях са вечнозелени, а други - с опадливи листа.
Дървесните видове от рода достигат впечатляващи размери. Те се отличават с широка, сбита или разперена корона. Семената на тези растения узряват за времето от шест до осемнадесет месеца. Дъбовете имат плодове, тип орех. Те са познати с названието жълъд.
Видове дъб
В рода Дъб попадат около шестстотин вида растения. В България обаче се срещат към петнадесет от тях, сред които най-популярни са летният, зимният и косматият дъб, известни със своите лечебни свойства.
Летният дъб /Quercus robur/ известен още като обикновен дъб, е широколистно листопадно дърво, чиято височина достига до 35 метра. При благоприятни условия тези растения живеят стотици години. Листата на летния дъб са насечени, оформени обратнояйцевидно, дълги между шест и петнадесет сантиметра. Те са гладки и обагрени в зелено. Плодчетата на летния дъб /жълъди/ започват да падат през есенните месеци.
Те много често биват изяждани от дивите прасета. Според ботаниците съществуват две разновидности на летния дъб - ранен и късен. При първия листата започва да се разлистват през април и с настъпването на зимата опадват. При късната разновидност разлистването става по-късно, но пък листата на младите фиданки остават на дървото и през зимните месеци. Летният дъб вирее на групи и може да се види най-често в низините.
Зимният дъб /Quercus petraea/ е широколистно дърво, което се среща в предпланинския и планинския пояс на страната докъм 1500 метра надморска височина. Среща се в Европа, Кавказ и Мала Азия. Дървото е известно още с названията скален дъб и горун. Зимният дъб достига височина до четиридесет метра. Той се отличава със заоблена корона и жълъди със специфична форма.
Косматият дъб /Quercus pubescens/ е известен още като бял дъб. Той представлява широколистно опадливо растение, високо до двадесет метра. Вирее по южните сухи, каменисти склонове. Среща се в най-често в Европа и югозападните предели на Азия. Косматият дъб се отличава с променливи по форма и размери листа и с приседнали жълъди.
Състав на дъба
Растенията от род Дъб са източник на дъбилни вещества. Те съдържат още елагова киселина, галова киселина, смоли, белтъчни вещества, въглехидрати, катехини и др. Много от видовете дъб съдържат до двадесет процента танин, като при средиземноморските разновидности количеството на веществото дори е още по-високо. Известно е също така, че кората на косматия дъб е богата на калций, желязо, цинк и витамин В 12.
Събиране на дъбова кора
За лекарствени цели се използва кората на млади дъбове, чийто диаметър не е надхвърлил десет сантиметра. Другият вариант е да се използват млади клонки. Кората се бели през пролетните месеци, като за целта по нея трябва да се направят няколко разреза /хоризонтални и вертикални/. После тя се обелва или се отстранява с леко почукване с чукче.
Облената част от дървото се оставя на слънце, за да изсъхне. Може да бъде изсушена и на сянка, стига влагата да не е прекалено висока. Дъбова кора може да се добие и от фиданки, отсечени наскоро.
Изсушените части от растението отвън са гладки и лъщящи, сивеещи, а вътрешната им част е жълтеникава. При употребата им ще усетите леко горчив вкус в устата си.
Ползи от дъба
Дъбът е от дърветата имащо лековито въздействие при изключително широка гама от заболявания. Корите на летния, зимния и косматия дъб действат антисептично, противовъзпалително, заздравително, затягащо, тонизиращо, общоукрепващо. Ето защо те се използват както за вътрешно, така и за външно лечение. Дъбът е с доказано действие при малокръвие, възпаления на дихателните пътища, женски проблеми и др.
Народните лечители препоръчват отварите с дъбова кора при диария, възпаление в областта на устната кухина, лош дъх, дизентерия, малария, глисти, диария, храчене или повръщане на кръв. Опитът показва, че дъбът е ефикасен още при възпаления на пикочния мехур, продължителна и силна менструация, бяло течение, болезнена менструация, гонорея.
Дъбовата кора повлиява благоприятно още глисти, киселини в стомаха, бронхити, кашлица. Отвари от билката се ползват при хемороиди, кръвоизливи, изгаряния, болни зъби, треска, гуша, различни кожни заболявания. Помагат още за предпазване от бактериални и вирусни инфекции. Отварите от бял дъб могат да се използват и като очистително средство.
Тъй като дървесината на обикновения дъб е източник на танин, тя е предпочитана в производството на бъчви. Съхраняваните в тези съдове вина после се отличават с много наситено и приятно ухание.
Дъбовата дървесина е широко употребявана в производството на мебели. Дъбовият материал се обработва сравнително лесно, а получените конструкции са здрави, красиви и не пропускат течности.
Народна медицина с дъб
Дъбът е добре познат в народната медицина на страната и се ползва в редица отвари и извлеци, като понякога дори се комбинира с други билки за още по-голяма ефикасност.
При хемороиди може да се приготви смес от 250 грама смляна дъбова кора. Тя се вари половин час в два литра вода. После с нея могат да се правят промивки или течността да се прибави към вода за баня.
При бяло течение може да се приложи отвара с дъб. За целта първо се прави смес от дъбова кора, смрадлика и лайка. От нея се вземат две супени лъжици, които се оставят да врат двадесет минути. След това течността се прецежда и се ползва за промивки.
За същия здравословен проблем народните лечители предлагат и чай за пиене с дъб. За да го приготвите, ще трябва първоначално да забъркате смес от дъбова кора, бял имел, лайка и листа от орех. От сместа се вземат две супени лъжици. Билковата смес се вари пет минути в половин литър вода, след което се охлажда и прецежда. От сместа се пие два пъти на ден.
Вреди от дъба
В случай че желаете да се възползвате от лекарствените свойства на дъба, не започвайте самолечение, без да сте се консултирали със специалист. Кората от бял дъб не бива да се пие от хора, които са алергични към аспирин. Употребата на растенията от вида не се препоръчва на бременни жени и кърмачки.
Имайте предвид, че приложената в големи дози кора може да предизвика повръщане. Да се обърне внимание също така, че листата и жълъдите на дъба в големи количества са токсичния за овцете, конете и козите и могат да причинят на добитъка диария, запек, кръвопикаене.
